| роден-дата=[[22 ноември]]{{дата нов стил}} [[1833]]gurevo
| роден-място=[[Шумен]], [[Османска империя]]
| починал-дата=[[27 март]] [[1878]]
| починал-години=44
Ред 14:
== Биография ==
ehe
Добри Войников е роден на [[22 ноември]] (10 ноември стар стил) [[1833]] година в [[Шумен]] в семейството на поп Васил Войников.<ref>{{cite web | url = http://lhs35.interbgc.com/biografia.htm| title = Биография| publisher = lhs35.interbgc.com| accessdate = 20 юни 2009}}</ref> Първоначално учи в родния си град при [[Сава Филаретов]], [[Иван Богоров]] и [[Сава Доброплодни]]. Завършва френския колеж в [[Цариград]] (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864),където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в [[Борба за българска църковна независимост|черковната борба]] и като [[читалище]]н деец. Принуден да емигрира в [[Румъния]], учителства в [[Браила]] (1864—1870) и в [[Гюргево]] (1873—1874).
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на [[френска литература|френската литература]], която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 266 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната [[Българска академия на науките]]). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в [[Букурещ]], Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема [[Русия|руско]] поданство. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] става управител на сиропиталище в [[Търново]], където умира от [[тиф]].
[[Картинка:Dobri Wojnikow.jpg|мини|''Паметник на Д. Войников в Шумен'']]
