Никола Обретенов: Разлика между версии

Във Враца Заимов и Никола Обретенов, отчитайки обстановката, решават той и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат във Враца, с чета.

Никола Обретенов и Георги Апостолов, с помощта на Крайовския Революционенреволюционен комитет, закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.

На [[17 май]], понеделник, [[1876]] г. Никола Обретенов с [[Чета на Христо Ботев|четата]] водена от Христо Ботев слиза от парахода [[Радецки (кораб)|"Радецки"]] на КозлодуйскиятКозлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.

След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата през тази 1876 т. планина, на [[17 юни]] Никола Обретенов, заедно с другарите си [[Сава Пенев]], [[Димитър Тодоров]] и Стоян Ловчалията са предадени от братята Пенчо и Петър и заловени в БалювиятБалювия хан близо до с.[[Шипково]], [[Троян]]ско от турската потеря.

Съдът в [[Търново]] ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната, и осъдените са изпратени в Русе, за да бъдат съдени от извънреден съд. Извънредният съд в Русе, отново ги осъжда на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целиятцелия град (Русе) с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в [[Мала Азия]].

На [[2 юли]] [[1876]] г. в крепостта [[Акра (Израел)|Сен Жан Д'Акр]], Никола Обретенов се среща с брат си [[Ангел Обретенов|Ангел]], заточен 8 години преди това, за участието си в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].

Освободен по силата на капитулациите, към [[СанстефанскиятСанстефанския мирен договор]], през 1878 г. Никола Обретенов се завръща в освободеното си отечество.