Рупите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
На 2 километра източно от селото в местността [[Кожух (възвишение)|Кожух]] се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на [[Струма]], съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през [[2002]] година латински надпис от [[308]] година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град [[Хераклея Синтика]], споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от [[Беласица]].<ref>[http://194.141.27.205/logos/GetResource?id=145 Георги Митрев, Тодор Тараков, CIVITAS HERACLEOOTARUM - Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. Виж: сп. Археология, 2002, кн. 4,25-32.]</ref>
 
Селището се споменава в [[Османска империя|османски]] данъченданъчни регистъррегистри от [[15 век]], [[1570]] поди името[[1664]]-[[1665]] година.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 216.</ref> През 1570 година ''Сирбан'' и се числи юридически към махалите на град [[Петрич]]. Според документа в него живеят 28 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.597-598.</ref>
През [[19 век]] селото е чисто българско, числящо се към [[Петрич|Петричка]] [[каза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Ширбан'' ''(Chirban)'' е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149</ref> През [[1889]]-[[1892]] година на мястото на по-стара църква е построена църквата „[[Успение Богородично (Рупите)|Успение Богородично]]“, чийто иконостас е дело на резбаря [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] от село [[Каракьой]], [[Неврокоп]]ско.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 406.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: