Остроготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: et:Idagoodid
махам твърдения без източник
Ред 51:
Освободен от най-опасния си враг и конкурент, Теодорих Велики започва през 482 г. офанзива срещу населените с гърци (неариани) земи на Империята. Ужасните опустошения принуждават накрая Зенон да сключи в 483 г. желания от Теодорих договор: Потомъкът на Амалите бива въведен в достойнството на главнокомандващ и Патриций, през 484 г. (на 33 години) става консул, неговият род на Амалите станал Флавиев, придават му се [[Крайбрежна Дакия|Брегова Дакия]] и части от [[Долна Мизия]]. Консулството на Теодорих Велики е „ознаменувано“ с убийството насред улицата на сина на Теодорих Страбон, който, от своя страна, преди това убил своите чичовци и загубил войската, която в по-голямата си част преминала към Теодорих Велики.
 
За да се подсигури срещу най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашават Цариград, а от друга - Епир и Тесалия, Зенон се обръща за помощ към {{източник|живеещите между Тракия и Адриатическо море}} българибългарите и назначава [[Сабиниан Магн]] за пълководец. Сабиниан съумява с разни маневрирания да накара Теодорих да напусне Адриатическото крайбрежие и Македония, но без да го унищожи. Понеже Зенон е недоволен от този начин на действие и съзира заговор, той изпраща убийци да унищожат Сабиниан Велики. След неговата смърт илирийски и македонски войвода стана синът му, носещ неговото име, [[Флавий Сабиниан]], когото Теодориховият възхвалител, Тицинският епископ [[Магн Феликс Енодий|Енодий]] (*473 - †524), споменава в панагирика си към Теодорих.
 
Теодорих се връща обратно в Нове, откъдето той е тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си гр. Нове (край днешният Свищов) Теодерих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който “''той, след победата над Одоакър, за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойте там (в Италия)''”.