Мара Бранкович: Разлика между версии

847 байта добавени ,  преди 10 години
добавки
(трябват страници)
(добавки)
'''Мара Бранкович''', известна сред българския народ още и като '''Мара Султанката''', '''Мара Царкинята''', '''Кало Мариа''' и '''Мара бяла българка''' [http://www.ilit.bas.bg/bi/e_ivanova.html#_ftn10] е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]].
 
Мария е дадена в [[харем]]а на Мурад II по политически съобръжения и като гаранция за мира между владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]] и [[султан]]а. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през [[15 век]] в размирно време на възобновена [[османци|османска]] експанзия към [[Централна Европа]] след [[Битка при Ангора|поражение]]то при [[Анкара|Ангора]]. Деспотатът с център [[Смедеревска крепост|Смедерево]] представлява буферно държавно образувание между въздигащата се [[Османска империя]] и могъщото [[Кралство Унгария|унгарско кралство]].
 
Деспотът, за да запази владенията си, е принуден да лавира между двете велики сили в [[Югоизточна Европа|европейския югоизток]]. Това е причината Мария да стане заложничка в османския харем. Тя няма деца и умира бездетна, но е много уважавана от султанския наследник ''Мехмед II Завоевателя''.
Мария [[произход|произхожда]] от [[род (общност)|род]]а на ''[[Бранковичи]]те'' или ''Бранкови'', чийто родоначалник е най-верния [[цар]]ски [[властел]] ''[[Бранко Младенович]]'' или ''Бранко Младенов'', който управлява [[Охрид]] по времето на [[Стефан Душан]]. {{факт|Фамилията Бранковичи е с преимуществено [[българи|български]] корени <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография - по [[Нил Попов]]}}</ref>}}, но сръбската [[историография]] я третира като сръбска владетелска [[династия]]. Неслучайно историците от [[15 век]] като [[Дука]] говорейки за владенията на Георги Бранкович назовават деспота ''господар или владетел на Сърбия и България''.
 
Мария е родена през [[1412]] година. Доживява старини и умира [[1485]] година в наследствените имения на ''[[царица]] [[Елена Българска|Елена]]'' край село [[Ежево]] - [[Сяр|Сер]]ско. След смъртта на съпруга и&#768; получава за издръжката си от сина му Мехмед поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. След смъртта на баща и&#768; е за кратко [[регент]]ка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат [[Стефан Бранкович|Стефан]]. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век. През [[1451]] отхвърля предложението за династичен брак на [[император]] [[Константин XI Палеолог]].
 
След смъртта на Мурад II неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} През 1457 година тя се връща на османска територия и Мехмед и&#768; дарява земи в близост до [[Света гора]], а по-късно и стари манастирски владения около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Тя получава за издръжката си от сина му Мехмед поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}}
 
След смъртта на баща си е за кратко [[регент]]ка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат [[Стефан Бранкович|Стефан]]. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век. През [[1451]] отхвърля предложението за династичен брак на [[император]] [[Константин XI Палеолог]].
 
След ликвидирането на деспотата през [[1459]] година пребивава в имението на бившата царица Елена край Сяр. През последните години на своя живот Мария играе съществена роля в съдбините на българския народ и [[българско землище|българските земи]] издействайки султански [[ферман]] за пренасяне [[мощи]]те на покровителя на народа и пръв български [[светец]] [[Иван Рилски]] от старопрестолния [[Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Процесията по пренасяне на мощите през [[1469]] година е художествено описана в единственото [[автор]]ско произведение на [[Владислав Граматик]], като целта на шествието и преноса им е {{цитат|западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро|}} Мария е [[ктитор]]ка на Рилския манастир обдарявайки го с най-ценното което притажава и до днес - [[Света Богородица (икона)|икона]]та на [[Света Богородица]]. <ref>{{cite book |last= Бакалова |first= Елка |authorlink= Елка Бакалова |title= Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович |year= 2005, ISBN 954-322-087-5 |publisher= [[БАН]] }}</ref>