Метал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: os:Згъæр |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
|data15 = [[Тантал (елемент)|Тантал]], [[Волфрам]], [[Рений]]
|data16 = [[Осмий]], [[Иридий]], [[Платина]]
|data17 = [[Злато]], [[Живак]], [[Ръдърфордий]],
|data18 = [[Дубний]], [[Сиборгий]], [[Борий]],
|data19 = [[Хасий]], [[Майтнерий]],
|data20 = [[Дармщадтий]], [[Рентгений]], [[Коперниций]]
|header21 = Други метали
|data22 = [[Алуминий]], [[Галий]], [[Индий]]
Ред 46:
'''Металите''' ({{Lang-gr|Μέταλλο}}) са група от 80 [[химичен елемент|химични елемента]], които се намират в левия долен участък на периодичната таблица на химическите елементи. Диагонална линия от ''B'' до ''Po'' разделя металите от неметалите. На самата линия се намират металоидите, наречени още [[полупроводник|полупроводници]]. В [[кристална решетка|кристалните решетки]] на металите всеки [[атом]] е обкръжен от максимално геометрично допустим брой [[атом]]и, между които [[валентност|валентните]] [[електрон]]и се движат свободно — така нареченият [[електронен газ]].<ref name="morty">{{cite book| author = Mortimer, Charles E.|title = Chemistry: A Conceptual Approach|location = New York:|publisher = D. Van Nostrad Company| edition = 3rd |year= 1975}}</ref> В природата се срещат най-често във вид на руди - като [[оксид]]и, [[сулфид]]и и [[карбонат]]и. Получават се от съответните [[руда|руди]] чрез [[редукция]] при високи [[температура|температури]]. Около 3% от човешкия организъм се състои от метали.
== Характеристики ==
=== Строеж ===
Металната кристална решетка е изградена само от [[катион]]и. Стабилността ѝ е обособена от особен вид химична връзка, присъща само на металите в твърдо и течно агрегатно състояние. Металите притежават редица общи свойства: висока електро и топлопроводимост, висока пластичност, способност да отразяват голяма част от падналите върху тях светлинни лъчи, които не са присъщи на останалите кристални тела. Тези физични характеристики на металите се дължат на свободно движещите се в металните кристали електрони.
Ред 54:
Металите са твърди [[вещество|вещества]] (с изключение на [[живак]]а) с висока [[електропроводимост]] и [[топлопроводимост]], характерен метален блясък, [[ковкост]] и [[пластичност]]. Те също така като цяло имат висока [[плътност]] и висока [[температура на топене]], но например [[калай|калаят]] и [[олово]]то могат да се разтопят на обикновен [[котлон]].
Цветът на повечето метали е един и същ - светло сив със синкави оттенъци. Изключение са [[злато]]то - с жълтеникав цвят, медта с червеникав и [[цезий|цезия]] със светло жълт.
Това, че металите са добри проводници на електрически ток се дължи на наличието на подвижни електрони, които се придвижват под действието на електрическото поле. Най-добрите електрически проводници са [[сребро]], [[мед (елемент)|мед]], [[злато]] и [[алуминий]]. Високата топлопроводимост зависи също от подвижността на електроните, затова най-добрият проводник на топлина е също среброто.
Гладката повърхност на металите отразява по-голямата част от светлината. Това явление носи името метален блясък. В прахообразно състояние обаче металите загубват блясъка си, с изключение на алуминий и [[магнезий]], които го запазват дори в това състояние. Най-добре отразяват светлината алуминият, среброто и [[паладий|паладият]], затова те се използват при направата на [[огледало|огледала]].
Друго свойство на металите е способността им към взаимно разтваряне или свързване, при което се получават [[сплав]]и.
Ред 64:
=== Химични свойства ===
[[Файл:Tableau periodique metaux et non metaux.svg|мини|300п|Мястото на металите в периодичната таблица, отбелязани са в сиво]]
От химичните отнасяния на метала особено характерна е способността им да отдават електрони при химичното им взаимодействие с [[неметал]]ите, при което преминават в положително натоварени [[йон]]и ([[катион]]и). С [[кислород]]а образуват главно [[основа|основни]] [[оксид]]и, повечето от които са [[анхидрид]]и на съответни основи.
:4 Na + O<sub>2</sub> → 2 Na<sub>2</sub>O (динатриев оксид)
:2 Ca + O<sub>2</sub> → 2 CaO (калциев оксид)
Ред 71:
Всички метали се разтварят в [[киселина|киселини]], а някои и в [[основа (химия)|основи]]. Процесът на разрушаване на кристалната им решетка под действието на химични вещества се нарича [[корозия]]. Като добра предпазна мярка срещу корозията може да служи боядисване, лакиране или някакъв друг вид покритие. Някои метали са силно реактивни и предизвикват бурни реакции с вода.
Преходните метали (като [[желязо]], [[мед (елемент)|мед]], [[цинк]] и [[никел]]) се оксидират за значително по-дълго време. Други като [[паладий]], [[платина]] и [[злато]] изобщо не реагират с атмосферните газове. Някои метали образуват тънък слой окис на повърхността, който служи като бариера за по-нататъшното проникване на кислородните атоми и по-този начин запазват блясъка и проводимостта си. Такива са [[титан]], [[алуминий]] и [[стомана]].
=== Механични свойства ===
Ред 82:
=== Магнитни свойства ===
По отношение на [[магнит]]ните си свойства биват [[Диамагнетизъм|диамагнитни]], [[Парамагнетизъм|парамагнитни]] или [[Феромагнетизъм|феромагнитни]]. В твърдо състояние металите имат високосиметричен кристален строеж.
== Сплави ==
{{основна|Сплав}}
Сплавите са сложни метали, получени при разтопяването и смесването в [[течност|течно]] състояние на два или повече метала. Този процес понякога е наричан легиране. Съществуват и сплави между метали и [[неметал]]и (например [[стомана]]та и [[чугун]]ът са сплави на [[желязо]]то с [[въглерод]]). С усложняване на технологиите днес сплави се получават и в твърдо състояние. [[Периодична система на елементите|Елементите]] образуващи сплавите (компоненти на сплавите), или изграждат свои индивидуални [[кристал]]и (образувайки по този начин кристален конгломерат — кристална смес), или [[атом]]ите им изграждат съвместно нови кристали (смесени кристали, [[твърд разтвор|твърди разтвори]]), или пък образуват помежду си [[химично съединение|химични съединения]].
== Друга класификация на метали ==
Ред 99:
| 1063°C
|-
| [[Платина]]
| 21,6
| 1780°C
Ред 157:
[[Категория:Метали| ]]
[[Категория:Материалознание]]
{{Link GA|ja}}
| |||