Уикипедия

Иван Винаров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м пълен член; форматиране: 7x дълго тире, 6x интервали, заглавие, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 5:
| наставка=
| роден-дата= [[11 януари]] [[1896]]
| роден-място= [[Плевен]], [[България]]
| починал-дата= [[1969]]
| починал-място= [[България]]
}}
 
'''Иван Цолов Винаров''' е български [[офицер]], [[генерал-лейтенант]], командващ [[Трудова повинност|Строителни войски]], заместник-министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, създател на Парк [[Кайлъка]] в гр. Плевен и на [[Вит]]ската напоителна система.
 
[[Полковник]] от [http://www.rkka.ru/ РККА] (1936), член на Руската комунистическа партия - — болшевики, [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] военен разузнавач в [[Европа]] и [[Азия]], военен съветник на [[Китай|китайската]] армия, преподавател във [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%9C._%D0%92._%D0%A4%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B7%D0%B5 [Военна академия „Фрунзе“]], [[Москва]].
 
== Биография ==
Иван Винаров е роден на [[11 януари]] [[1896]] г. в гр. Плевен. Произхожда от работническо-земеделско семейство. Участва в Първата световна война и натрупва значителен военен опит. В края на 1916 г. става член на Българската социал-демократическа партия - — тесни социалисти. По нейно задание работи по доставка на оръжие. Активен сътрудник на нелегалния канал Варна - Севастопол - — Одеса. Осъден на затвор за участието си във [[Войнишкото въстание]].
 
=== Военен разузнавач на СССР ===
През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През април 1923 г. става член на Руската комунистическа партия - — болшевики. Работи и учи в Комунистическия университет "Свердлов". От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателно управление на [[Червена армия|Червената армия]] и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия, която се подготвя за въоръжено въстание и организира партизанско движение.
 
Преминава 3-месечно обучение в специална школа в гр. [[Тамбов]]. Известно време работи в България и [[Австрия]]. От януари 1926 до февруари 1929 г. е военен съветник на Китайската народно-освободителна армия. В края на 1920-те години встъпва в контакт с [[Рихард Зорге]] в [[Шанхай]].
 
От април 1929 до юни 1930 г. преминава курсове по усъвършенстване на разузнаването. От 1930 до 1933 г. е главен [[резидент]] в Австрия. Отговаря за следните европейски страни: Австрия, Полша, Чехословакия, Румьния, Югославия, Гьрция, Унгария, България, Турция. През 1936 г. завършва Специалния факултет на Академия „[http://en.wikipedia.org/wiki/Frunze_Military_Academy Фрунзе]“ в Москва.
 
От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в [[Париж]]. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в [[Испания]].
 
През юни 1940 г е назначен за преподавател в катедра „Обща тактика“ на Академия „Фрунзе“. От 1941 до 1944 г. се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водене на партизанска война.
 
През 1941—1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция. През 1940-те години е съветник на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] по въпросите на разузнаването.
Ред 43:
По време на близо четвъртвековната емиграция генерал Иван Винаров поддържа връзки с Плевен и живо се интересува от развитието на родния си град.
 
През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициативен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол” в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Кайлъка '''народен парк „Кайлъка”''']. ГенералаГенералът е избран за негов първи председател.
 
След пенсионирането си се установява в Плевен, ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. През 1964 г. му е присвоено званието Герой на социалистическия труд на Народна Република България.
Ред 50:
 
== Признателното поколение ==
През 1990 г. експозицията е закрита и днес къщата е полуразрушена и с Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет - — гр. Плевен, 16.02. 2006 г. е включена в списъка на обектите за приватизация. Повредено е и надгробието на Иван Винаров.
 
През 2006 г. в гр. Плевен бе отбелязана 110-годишнината от рождението на генерала. По инициатива на местната организация на БСП се създаде инициативен комитет по организиране на честването под ръководството на Валя Минкова – експерт към Военния клуб, Плевен.
Ред 58:
Честването на 110-годишнина от рождението на генерал-лейтенант Иван Винаров е катализатор за бурното концентриране на съществуващи родолюбиви идеи в средите на запасното офицерство в Плевен. В резултат в течение на 2006 г. се създава и развива сериозна дейност [http://www.bulgaria-map.com/Memory/ Дружество "Памет"] към Общинската отганизация на СОСЗР, Плевен.
 
В края на 2006 г. за изпълнение на задачите на Дружество "Памет" е регистрирано [http://www.bulgaria-map.com/Memory/ Сдружение "Памет"]. На 15 февруари 2007 г. в Плевен е учредено Дружество "Генерал Иван Винаров" към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - — СОСЗР с председател полковник Любен Николов - — ВКР. Определени са близките и далечни задачи на дружеството.
 
== Видео материали ==
*[http://video.google.com/videoplay?docid=8915936001841132578 110 години от рождението на Генерал Иван Винаров ]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Винаров“.