Едуард I: Разлика между версии

| баща=[[Хенри III (Англия)|Хенри III]] ([[1207]]–[[1272|72]])

| майка=Елеанор Провансалска ([[1223]]–[[1291|91]])

'''Едуард I''' ([[17 юни]] [[1239]] – [[7 юли]] [[1307]]) (на [[английски]] : ''Edward I of England'' ; [[френски]] : ''Édouard I-er d'Angleterre''), известен като '''Дългокракия''' {Longshanks) заради високия си ръст, <ref>Бил е висок 1.88м, средната височина за мъж в онези времена е била около 1.70м.</ref>, а също и като '''Чукът на шотландците''' (Hammer of the Scots) e може би най-успешният средновековен монарх. Наричан е още "Едуард Законодателя" заради законовите реформи, които прави, а също и "Hammer of the Scots", известен с това, че е покорил [[Уелс]] и се е опитал да постигне същото с [[Шотландия]]

 

В допитване на [[BBC]] през [[2002]] г. Едуард I заема 94-то място сред 100-те най-велики [[Великобритания|британци]].

==Детство и бракове==

Едуард се ражда в [[Уестминстърски дворец|Уестминстърския дворец]] вечерта на [[17 юни]] [[1239]]. Той е по-големият брат на Беатрис Английска, Магарет Английска и Едмънд Кроучбек, първи граф на Ланкастър. Кръстен е на името на Св. Едуард Изповедник, предпоследния англо-саксонски крал на Англия. От 1239 до 1246 за Едуард са се грижили Хю Гифърд и съпругата му Сибил, която е била една от акушерките при раждането му. След смъртта на Гифърд през 1246 грижите за Едуард са поверени на Бартоломю Печи.

 

Едуард се жени повторно на [[10 септември]] [[1299]] в [[Кентърбъри]] за Маргьорит Френска, дъщеря на френския крал [[Филип III (Франция)|Филип III]]. Той е на 60 години, а Маргьорит, известна като "Френската перла" сред английските поданици, е на 20. Двамата имат три деца.

==Управление==

Първите 20 години от царуването му маркират изключителното съдействие между короната и обществото. През тези години Едуард прави важни стъпки към реформиране на правителството, укрепване на територията и дефиниране на външната политика. Той притежава силата, която липсва на баща му да преутвърди кралския прерогатив.

===Вътрешна политика===

Едуард се придържа към концепцията за единство на общността и понякога е безскрупулно агресивен, за да постигне общо благополучие. Той възприема короната като съдия за правилното развитие на страната и неин главен законодател. Според Едуард кралската власт му е дадена по закон и той трябва да я използва за добруването на населението, но същият този закон защитава и нуждите на самия крал. Кралят трябва да управлява със съвет, чиито права са под въпрос. Едуард взаимодейства отлично с институциите, но понякога се отклонява от правилата, за да постигне целите си.

 

Юридическите реформи на Едуард намаляват феодалната практика. Законът на Глостър спира безогледното разширяване на частните феодални имения и установява принципа, че всички частни избирателни права се делегират от короната. Кралската юрисдикция става върховна. В хазната се създава съд, който да разглежда финансовите спорове, собствеността се дискутира от този съд и той третира като криминални тези случаи, които засягат интересите на краля. Други закони забраняват на бароните да предоставят земи на църквата, насърчават първородството и установяват краля като единствения човек, който може да прави определен феодал васал. Едуард дава възможност земята да стане предмет на търговия.

===Външна политика===

Постепенно Едуард започва агресивна външна политика. Кампанията за контрола върху [[Уелс]] започва през [[1277]] г. и завършва със смъртта на Llywelyn ap Gruffydd&nbsp;— управител на Уелс. По подобие на по-ранните монарси Едуард построява замъци, за да укрепи завоеванието си. През [[1301]] г. първородният син на Едуард получава титлата принц на Уелс, титла която се предоставя на престолонаследниците. Едуард има ограничен успех в разширяването на английското влияние в [[Ирландия]]. Той създава Парламент в [[Дъблин]] и увеличава търговията в някои крайбрежни градчета, но по-голямата част от страната се контролира от едри барони и келтски родови главатари. Благодарение на успешната си дипломация Едуард задържа английските владения във [[Франция]]. През [[1294]] г. е въвлечен във война с Франция, след като френският крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] нахлува в [[Гаскония]]. Едуард сключва мир с Франция през [[1303]] г. като задържа тези владения, които са били английски отпреди войната.

 

Усилията на Едуард да финансира войните си във Франция и Шотландия водят до проблеми в отношенията му с благородниците, тъй като Едуард налага данък за лична собственост, за да увеличи приходите на кралската хазна. Парламентът потвърждава Великата харта на свободите и Горската Грамота през: 1297, 1299, 1300, 1301 г. и взема решение, че нито един данък не може да бъде наложен без съгласие на Парламента.

==Смъртта на Едуард==

Планът на Едуард да покори Шотландия не се изпълнява. Той умира през [[1307]] в Камбрия, на шотландската граница, на път за нова военна кампания срещу шотландците, водени от [[Робърт I (Шотландия)|Робърт Брус]]. Според хроникьорите Едуард желаел костите му да бъдат носени по време на военните кампании в Шотландия, а сърцето му да бъде отнесено в Светите земи. Противно на волята му, той е погребан в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в обикновена гробница от черен мрамор, на която по-късно е написано Scottorum malleus ("Hammer of the Scots" на латински). Погребан е в оловен ковчег и е изразил желание да бъде преместен в обичайния за кралете златен ковчег след като Шотландия е напълно покорена и стане част от кралство Англия.

 

 

След смъртта си Едуард I е наследен от своя син, [[Едуард II (Англия)|Едуард II]].

==Преследване на евреите==

През [[1290]], Едуард издава едикт, с който официално изгонва всички [[евреи]] от Англия. Всички глави на еврейски семейства са арестувани. Над 300 от тях са отведени в [[Тауър|Лондонската кула]] и екзекутирани; останалите са били избивани в домовете си. Цялата собственост и парите им са конфискувани.

 

Гонението на евреите би могло да се разглежда като част от нарастващите [[антисемитизъм|антисемитски]] настроения през [[13 век|XIII век]]. Франция, например, е прогонила евреите от градовете. Елеонор Провансалска, майката на Едуард, също е прогонила евреите от своите земи през [[1275]]. Едуард е този, който въвежда в Англия практиката евреите принудително да носят жълти отличителни знаци, пришити на горните им дрехи – практика, която е възприета и подета отново от [[Адолф Хитлер]] след повече от 6 века.

==Допълнителни факти за Едуард I==

==Предшественици==

{| class="wikitable" align="center"