Юлиан: Разлика между версии

===Религиозна политика===

При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император [[Константин I]] да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия [[Исус Христос]] наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към [[езичество]]то Юлиан е наречен от християните с прозвището Апостат (лат. Apostata – „Отстъпник“).

 

В своя едикт за толерантността от [[362]] г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в [[Антиохия]] храмът на [[Аполон]] бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.