Отрантски проток: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
GrouchoBot (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: simple:Strait of Otranto
к.
Ред 1:
[[Картинка:Gulf of Taranto map.png|мини|300px300п|ОтрантскияОтрантският пролив]]
'''Отрантският проток''', наричан още и само '''Отранто''', е [[проток]] разделящ [[Адриатическо море|Адриатическо]] от [[Йонийско море]] в [[Средиземно море]]. Носи името си от едноименния италиански град в [[Апулия]]. Намира се между ''Южна [[Албания]]'' и Апулия в [[Италия]]. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина - 850 m.
 
'''Отрантският проток''', наричан още и само '''Отранто''', е [[проток]], разделящ [[Адриатическо море|Адриатическо]] от [[Йонийско море]] в [[Средиземно море]]. Носи името си от едноименния италиански град в [[Апулия]]. Намира се между ''Южна [[Албания]]'' и Апулия в [[Италия]]. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина - 850 m.
Още от [[античност]]та значението на [[пролив]]а е [[стратегия|стратегическо]] и ключово. [[Римска империя|Рим]] след завоюване на италийските [[римска провинция|провинции]], насочва своята [[външна политика|външнополитическа]] експанзия към [[Древна Македония]] и [[Древна Гърция]] на [[Балкани]]те. За целта [[римски път|римските военни пътища]] [[Виа Апиа]] и [[Виа Егнация]] се свързват посредством протока между [[Бриндизи]] и [[Драч]], което предоставя възможност за нахлуване и колонизиране на Балканите, а чрез тях и на [[Мала Азия]] и [[Левант]]а от [[римляни]]те.
[[Категория:Адриатическо море]]
 
Носи името си от едноименния град [[Отранто]] в [[Апулия]], [[Италия]]. Намира се между Южна [[Албания]] и Апулия. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина - 850 m.
 
Още от [[античност]]та значението на [[пролив]]а е [[стратегия|стратегическо]] и ключово. [[РимскаДревен империя|Рим]] след завоюване на италийските [[римска провинция|провинции]], насочва своята [[външна политика|външнополитическа]] експанзия към [[Древна Македония]] и [[Древна Гърция]] на [[Балкани]]те. За целта [[римски път|римските военни пътища]] [[Виа Апиа]] и [[Виа Егнация]] се свързват посредством протока между [[Бриндизи]] и [[Драч]], което предоставя възможност за нахлуване и колонизиране на Балканите, а чрез тях и на [[Мала Азия]] и [[Левант]]а от [[римляни]]те.
 
Въпреки политическите промени настъпили от античността, през [[средновековие]]то протока никога не губи стратегическото си значение. Достъпността му е от ключово значение за морското господство на [[Венецианска република|Венецианската република]], [[търговия]]та на [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]], както и на останалите градове-държави разположени по адриатическото крайбрежие.
Line 8 ⟶ 12:
През късното средновековие част от участниците в първите [[кръстоносни походи]] преминават през протока. През [[14 век]] в пролива се подвизават известните братя-[[пират]]и от [[българи|български]] [[произход]] Марин и Хайко, родом от [[Епир]].
 
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]], [[военноморски сили|военноморските сили]] на [[Антанта]]та успяват да установят контрол над пролива с което блокират действията в Средиземно море на [[Австро-Унгария|Австро-унгарския]] [[флот]], командван от [[адмирал]] [[Хорти]].
 
По време на [[комунизъм|комунистически]]якомунистическия режим на [[Енвер Ходжа]] в Албания, както и след настъпилите [[демокрация|демократични]] промени в [[страна]]тастраната през 901990-те години на [[20 век]]год., не са редки случаите, когато [[албанци]] на импровизирани [[плавателен съд|морски съдове]] преминават протока, и и се установяват като нелегални [[емигрантимигрант]]и в [[Южна Италия]], където броя наброят албанцитеим не е малък.
 
== Вижте също ==
Line 17 ⟶ 21:
* [[Средиземно море]]
 
[[Категория:СредиземноАдриатическо море]]
[[Категория:Йонийско море]]
[[Категория:Протоци]]