Разлика между версии на „Помощица“

м (r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Помоштиця)
 
== Кратка историческа справка ==
Старото име на селото от турско време е '''Ярдъм''' или още '''Ярдъм кьой'''. Турското име на селото означавало „помощ” и е било дадено на селото, защото от неговите жители е бил събиран натурален допълващ данък като помощ на основателя – [[спахия]] на съседното село Спахлар (дн. село [[Ломци]]). Новото си име селото получава през [[1934]] годг. Първоначално старото село се намирало в местността Маслака, но е било преместено поради появилата се там [[чума]]. Старите турски гробища, напълно обезличени днес, се намирали в местността Гюзлюкджак. [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] заварва селото със 73 къщи с близо 500 жители от изцяло турскоезично население, като още в първите две десетилетия след това появилото се българско население вече доминира над останалите да живеят в селото турци.
 
За пръв път името на селото се появява в османотурски данъчен регистър през [[1541]] годг. като село '''Ярдъм'''. През [[1573]] годг. в османски данъчен регистър селото е записано под името '''Шукур Хебиб''' – негов жител, овцевъд. През [[август]] [[1877]] годг. по време на Руско - турската освободителна война почти цялото село е било опожарено, а [[черкези]]те - прогонени. Първите български жители - балканджии (30 семейства), които идват и се заселват в селото на мястото на изселващото се в [[Анадола]] турско население още през пролетта на [[1879]] годг. са от днешното село [[Благоево]], Разградско, макар че техните корени са от [[Дряново|Дряновския Балкан]] (колибите [[Куманите]] и [[Дурча]]). През [[1885]]-[[1886]] годг. в селото се заселват и няколко семейства беломорски българи от поповското село [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]], в което вече има заселени много беломорски семейства - бежанци от [[Османска империя|Османската империя]].
 
Училището на селото, което отдавна не функционира, е било построено през [[1879]] годг., а църковният храм е бил издигнат между [[1907]] и [[1909]] годг. на мястото на изгорялата [[джамия]] в центъра на селото, доразрушена през [[1901]] годг. До неговото построяване жителите на селото си устройват малък [[параклис]] „Св.„Свети [[Архангел Михаил]]”. Започналите войни за национално обединение попречват за вътрешното завършване на [[църква]]та и едва през [[1926]] годг. с финансовата помощ на населението от района тя е завършена, тържествено осветена и започвастава да действадействаща. Църквата носи името на параклиса. Църковният храм, силно повреден от земетресението през [[1986]] г. е отново възстановен през 2011-2012 г. и преосветен на [[8 ноември]] [[2012]] г. ([[Арахангеловден]]).
 
В местността Лозята на Костадиновден се е правело [[курбан]] до един забит [[камък]] с кръст, традиция която отдавна е прекъсната.
Най-старите български родове, дошли в селото след [[Освобождение|Освобождението]] са били Аджийските, Богдановци, Гиговци, Гърневските, Миховци, Пейковци, Радуловци, Цаньовците и др.
 
През последните няколко години в останалото чисто българско село, но с много възрастно население, са закупили имоти и са се заселени няколко семейства от [[Нидерландия]] и [[Великобритания]], с чиято финансова помощ е ремонтирана външно и църквата на селото, силно пострадала по време на [[земетресение]]то от [[1986]] годг. с епицентър до град [[Стражица]].
 
Днес жителите на селото, използвайки своето благоприятно разположение и съхранени стари традиции правят първите крачки в развитието на селския туризъм.