Вителий: Разлика между версии

| име = Вителий

| съпруга = [[Петрония (съпруга на Вителий)|Петрония]]

| втори брак = [[Галерия Фундана]]

'''Авъл Вителий Германик''' ({{lang-la|Aulus Vitellius Germanicus}}) е римски император в продължение на осем месеца – от [[16 април]] [[69]] до [[22 декември]] на същата година.

'''Вителий''' е син на [[Луций Вителий]], консул и управител на [[Сирия]] по време на управлението на [[Тиберий]]. Вителий е консул през [[48]] г. и (може би в периода [[60]]–[[61]] г.) проконсул в [[Африка]]. Бил е близък съсс всички императори от Тиберий до [[Нерон]]. По сведения на [[Светоний]] като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на [[Калигула]], но окуцял след като императора го блъснал с колесницата си. С [[Клавдий]] го свързвала играта на зар. Постоянен сътрапезник в [[пир]]шествата на Нерон, Вителий става прочут със своята лакомия.

В края на [[68]] г. император [[Галба]], сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна [[Германия]], вероятно считайки го за безопасен. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината ''"...по целия път се хвърлял да целува дори простите войници, които срещал; по станции и ханове бил прекомерно любезен с мулетарите и пътниците: сутрин ги питал един по един дали са закусили и се оригвал, за да покаже че той самият вече е привършил."'' (Светоний, "12-те цезари").

Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив, той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на [[Авъл Цецина Алиен|Цецина]] и [[Фабий Валент]], командири на два от легионите при [[Рейн]]. От тях двамата е организиран военен преврат – на 1 януари [[69]] г. германските легиони отказват да извършат традиционната новогодишна клетва за вярност към императора и Вителий е провъзгласен за император в [[Горна Германия|Горна]] и Долна [[Долна Германия]]. Метежните войски тръгват към столицата. По същото време преторианците в Рим свалят Галба и издигат [[Отон (Римска империя)|Отон]] на негово място, но той властва за кратко, и малко след поражението на легионите му срещу тези на Вителий при Бедриак, Отон се самоубива (април 69 г.). След победата на Вителий се приписват думите: "Добре мирише убития враг, а още по-добре - — убития съгражданин.", които произнесъл като усетил миризмата от гниещите на бойното поле трупове.

Вителий никога не е признат за император от целия римски свят, въпреки че от Сената са му присъдени обичайните за един император почести. С пристигането си новият принцепс започва гонение на привържениците на Отон и временно разпуска преторианската гвардия. Отказва да вземе традиционната императорска титла "цезар", като вместо това приема почетното прозвище Germanicus - — Германик. Той влиза в [[Италия]] застанал начело на разпуснатите си и груби легионери и превръща [[Рим]] в сцена, на която се разиграват множество бунтове, грабежи, масови кланета и гладиаторски спектакли. Вителий губи контрол над войниците и те се отдават на невиждани погроми и своеволия.

През юни 69 г. източните легиони отказват да признаят Вителий за законен император. Провинциите в Азия, а също Египет и Северна Африка застават на страната на новоиздигнатия за император Флавий Веспасиан. Доставките със зърно към Рим са спрени. Скоро след разпространяването на слуха, че войски от [[Далмация|Източна Далмация]] и [[Илирия]] също са признали за свой император [[Веспасиан]] и са тръгнали на поход към Рим, Вителий е изоставен от голяма част от поддръжниците си и поисква да остави императорската власт. С посредничеството на столичния префект [[Тит Флавий Сабин (консул 47 г.)|Флавий Сабин]], брат на Веспасиан, Вителий договаря да се оттегли от властта като получи 100 млн. [[Сестерция|сестерции]].

Казва се, че Вителий е очаквал войските на [[Веспасиан]] в [[Мевания]]. Казва се също така, че оставката му е била приета от [[Марк Антоний Прим|Прим]], един от най-изтъкнатите поддръжници на Веспасиан, но че [[преторианци]]те отказали да я приемат и го принудили да занесе отличителните за императора знаци в храма на богинята [[Конкордия]]. Тогава, под възгласите на тълпата, Вителий обявява, че не само запазва властта, но и приема прозвището "Съгласие" (Concordia). Междувременно привържениците на Вителий за пореден път предизвикват бунтове и безредици в столицата (декември 69 г.). Те подпалват храма на Юпитер на [[Капитолий]], където са обсадени и загиват префекта Сабин заедно с някои от сподвижниците му, докато самият Вителий се скрива, след като не успява да напусне града. С пристигането на Флавиевите войски в [[Рим]], Вителий е изкаран от скривалището си, подложен е на бой и линчуване, а накрая позорно е убит с камъни и прътове от насъбралата се тълпа. Трупът му бил насечен и хвърлен в [[Тибър]].

== Външни препратки ==

* [[Светоний]], ''[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Vitellius*.html Живота на Вителий]''