Разлика между версии на „Галба“

редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Добавяне: simple:Galba)
No edit summary
| герб =
}}
'''Сервий Сулпиций Галба''' ({{lang-la|Servius Sulpicius Galba}}) е [[римски император]] от [[юни]] [[68]] г. до [[15 януари]] [[69]] г. Той- близо половин година. Галба е първият, управлявал през [[Годината на четиримата императори]].
 
Галба произхожда от знатната фамилия [[Сулпиции]], разполага със значителни богатства и е влиятелен патрициипатриций и военачалник, но не е свързан роднински по никакъв начин с първите шест императора. Още като дете притежава необходимите качества и заложби и както [[Август]], така и [[Тиберий]] предвиждат неговите бъдещи успехи. Избран за [[претор]] през 20 г., управител на провинцията [[Галия Аквитания|Аквитания]] и [[консул]] през 33 г., Галба се радва на добра репутация в [[Галия]], [[Германия]], [[Африка]] и [[Испания]] заради воененитевоенните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. След смъртта на [[Калигула]] не се вслушва в съветите на близките си и не се опитва да застане начело на държавата, а служи вярно на [[Клавдий]]. През първата половина от управлението на [[Нерон]] не участва в политическия живот, докато през [[61]] г. императорът му поверява управлението на [[Тараконска Испания]].
 
През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]], той получава титлата ''Цезар'' и влиза тържествено в [[Рим]].
 
== Принципат ==
 
С възкачването на Галба е сложен край на Юлиево-Клавдиевата династия, макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубатата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския [[плебс]] и [[лумпен|лумпенпролетариите]] в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.
 
[[File:Galba single.jpg|thumb|ляво|150px|[[Денарий]] на Галба]]
ВНа началото на[[1 януари]] 69 г. избухва бунт сред [[легион]]ите в [[Германия]], които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на императораГалба да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, Галбатой избира за помощник и наследник [[Луций Калпурний Пизон]], благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.
 
[[Отон]], бившият управител на [[Лузитания]], и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан на Форума ([[15 януари]] [[69]]).
През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. [[Тацит]] съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.
Анонимен потребител