Разлика между версии на „Галба“
редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Добавяне: simple:Galba) |
No edit summary |
||
| герб =
}}
'''Сервий Сулпиций Галба''' ({{lang-la|Servius Sulpicius Galba}}) е [[римски император]] от [[юни]] [[68]] г. до [[15 януари]] [[69]] г.
Галба произхожда от знатната фамилия [[Сулпиции]], разполага със значителни богатства и е влиятелен
През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]], той получава титлата ''Цезар'' и влиза тържествено в [[Рим]].
== Принципат ==
С възкачването на Галба е сложен край на Юлиево-Клавдиевата династия, макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубатата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския [[плебс]] и [[лумпен|лумпенпролетариите]] в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.
[[File:Galba single.jpg|thumb|ляво|150px|[[Денарий]] на Галба]]
[[Отон]], бившият управител на [[Лузитания]], и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан на Форума ([[15 януари]] [[69]]).
През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. [[Тацит]] съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.
|