X-15: Разлика между версии

Идеята за построяването на [[самолет]] с ракетен [[двигател]], пилотиран от човек се заражда през 1947 г., а се оформя окончателно към края на 1952 г. Главен идеолог на [[ракетоплан]]а е д - р Валтер Роберт Дорнбергер (6 септември 1895 - 27 юни 1980 г.) - германски учен, привлечен на работа в корпорацията Bell. Именно в неговото конструкторско бюро на 30 декември 1954 г. е представен проектът за хиперзвуковия [[ракетоплан]], а на 4 февруари 1955 г. - този за ракетния двигател. Финансирането на Програмата се осъществява от [[USAF]] (95%) и [[USN]] (5%). През м. ноември 1955 г. ''[[North American Aviation]]'' печели контракт за построяването на три машини. Ръководител на проекта е [[инженер]] Чарлз Харисън. Фирмата ''Reaction Motors Inc.'' си осигурява договор за производство на ракетния двигател. Още на следващата 1956 г. е готов двигателя XLR99 и са започнати стендовите му изпитания. Първият екземпляр слиза от поточната линия на завода в [[Ингълуд (Калифорния)|Ингълуд]], [[Калифорния]] на 17 октомври 1958 год. Първия полет по Програмата е извършен на 8 юни 1959 г. от [[Скот Кросфийлд]], фирмен [[тест пилот]]. Полетът е безмоторен - планиране след отделяне от самолета - носител. На 17 септември 1959 г. отново той извършва Полет 2, който се приема за официално представяне на [[ракетоплан]]а. Този полет вече се извършва с тягата на собствения двигател (ракетен XLR11). На 15 ноември 1960 г. е извършен първия полет с ракетния двигател XLR99. Пилот на този полет е [[Скот Кросфийлд]]. Достигната е скорост Мах 2,11 (2 532 км/час). Последния полет 199 е осъществен на 24 октомври 1968 г. от [[Бил Дана]]. Полет 200 (по програма последен) с пилот [[Пийт Найт]] е бил предвиден за 21 ноември 1968 г., но поради технически проблеми с [[ракетоплан]]а е отлаган шест пъти и на 20 декември 1968 г. е окончателно отменен. Цялата Програма Х-15 е прекратена през м. декември 1970 г. Между 1959 и 1968 година [[ракетоплан]]а установява голям брой скоростни и височинни рекорди, ненадминати и до днес, достига (при два от полетите дори надминава) границата с космоса и осигурява ценни данни, които са използвани за проектиране на по-късни самолети и космически кораби.

Взаимодействието "човек - машина" е в основата на успеха или провала на всяка една от мисиите на [[ракетоплан]]а Х - 15. Управлението на такъв летателен апарат в [[стратосфера]]та е толкова сложно, че учените от проекта смятат ръчния контрол на машината за невъзможен. В крайна сметка управлението на [[ракетоплан]]а става възможно благодарение на съчетаване на две системи на управление - ръчна и автоматична. При първата (т. нар. SAS), двигателя за ориентация се управлява ръчно с помощта на един джойстик (в първия вариант - три). При втората (т. нар. RAS) - двигателя за ориентация се управлява автоматично в продължение на три минути, след което системата се изключва сама. Обикновено автоматичния режим се използва за стабилизиране на апарата на много големи височини. За успешното обучение на пилотите е създаден специален симулатор, връх на инженерната мисъл по това време, а и доста след това. Изпитателите прекарват стотици часове на симулатора, всеки един полет се моделира в продължение на месеци. Въпреки това не липсват критични ситуации - например [[Джон Маккей]] извършил приземяване със скорост от 290 мили в час (467 км/час), нещо невероятно, особено за апарат, при който липсва колесно шаси. Конфигурацията на уредите за управление е променяна според желанието на пилотите и всеки един от тях разполага със собствен полетен [[инженер]] (подобно на пилотите от F 1), който отговаря за подготовката на [[ракетоплан]]а за полет. Илюминаторите на пилотската кабина са изработени от специално термоустойчиво стъкло с вградени нагреватели против обледеняване. Голям проблем се оказват и претоварванията, на които са подложени пилотите. При нито един от всичките 199 полета, пулсът на пилота - изпитател не паднал под 145 удара в минута. Обичайно при полет стойностите се колебаят между 160 и 190, но при не малка част от тях достигат и над 200 удара в минута. Телесната температура на пилотите се покачва над 39°С. Полетите се извършват със [[скафандър|скафандри]], подобни на тези при космическите кораби. На височина над 10 700 м. налягането в кабината е 0,24 атм. Пилотите дишат смес от [[азот]] и [[кислород]]. Катапултното кресло е със специален подглавник за понасяне на ускорението и може да се използва до височина 36 600 м. и скорост от 120 км/час до Мах 4 (около 4 800 км/час).

==== Разпределение на летателните часове по отношение на скоростта ====

Програмата Х-15 е огромен успех за [[САЩ]]. Исторически погледнато това е най - успешния експериментален летателен апарат построен от човека. Постигнати са височинни и скоростни рекорди неподобрени до днес. Доказана е възможността подобен тип машини да бъдат управлявани от човек при скорости и претоварвания надхвърлящи всичко познато до момента в летателната практика по света. Два от полетите на [[ракетоплан]]а са признати от FAI за [[суборбитален космически полет|суборбитални космически полети]]. Постигнат е качествен напредък по отношение на използваните материали, двигатели, гориво и системи за управление. Американските инженери събират подробни данни за поведението на въздушния поток, аеродинамичното съпротивление, контрола и стабилността на въздухоплавателното средство при хиперзвукова скорост, както и за техниката на повторно навлизане в атмосферата. Осъществените 199 полета по Програмата дават на авиационната [[медицина]] всички необходими данни за поведението на човешкия организъм при екстремални височини, скорости и претоварвания. [[САЩ]] натрупват безценен опит в конструирането и експлоатацията на експериментални летателни апарати.