Констант: Разлика между версии

[[Константин II (император)|Константин II]] е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констант през [[340]] година. След като брат му загива инцидентно в битката при Аквилея, Констант присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.

 

 

Като поддръжник на ортодоксалното християнство (Никейския символ), Констант преследва езичниците и последователите на еретичните секти на [[арианство]]то и [[донатизъм|донатизма]] във владенията си. Според летописците от неговото време, Констант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно Констант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Админстрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За недостойните увлечения на императора пише историкът [[Аврелий Виктор]], в характерния за древността висок стил: ''"купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род"''</blockquote><ref>Аврелий Виктор."За цезарите" ("De Caesaribus"). XLI. 25.</ref>