Разлика между версии на „Марин Грашнов“

м
редакция без резюме
м
м
През 1944 година става секретар на ОК на БРП (к) в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на [[ЦК на БКП]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се пенсионира.
 
Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : „Командирът“, 1976, „Бунтът на непокорените“, 1983, „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“, 2000. Синът му [[Владимир Грашнов]] е бивш президент на [[ПФК Левски]].
 
{{пост начало}}