Разлика между версии на „Красин Химирски“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: ru:Красин Химирски)
'''Красин Вълчев Химирски''' е български дипломат и поет.
 
== Семейство, образование ==
== Биография ==
Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. [[Върбица (Област Враца)|Върбица]], Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) [[Вълчо Химирски]] на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко".
 
Учи в суворовско училище. ПрезЗавършва 1962„Международни завършва "Международни отношения"отношения“ с [[индонезийски]] и английски в [[МГИМО]], [[Москва]] През 1962. Защитава през 1974 г. докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” в Академията за обществени науки в Москва (по-късно преименувана вднес: Академия за държавна служба при Президентапрезидента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (сегаднес: [[доктор]]).
 
== Дипломатическа кариера и международнаМеждународна дейност ==
Постъпва на дипломатическа служба в [[МВнР|Министерството на външните работи]] през 1963, където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:
* [[Джакарта]], [[Индонезия]] (1964-1968) - културен [[аташе]] по културата и [[шарже д'афер]] (управляващ посолството);
* [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[Съединени американски щати|САЩ]] (1976-1981) - културенаташе [[аташе]]по културата и [[шарже д'афер]] (управляващ посолството);
* [[Москва]], [[Русия]] (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел "Култура"„Култура“.
 
В [[Босна и Херцеговина]] (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]. ПонастоящемРаботил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.
 
== Творчество, преводи, лекции ==
Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО, обединяваща усилията на българските [[МГИМО|мгимовци]] за развитие на връзките с другите страни.
 
== Литературно и научно творчество ==
* „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с [[Димитър Станишев]]
* „Вярвам“ (1980), стихосбирка
* „Чувашки поети от ХХ век“
 
Преподава в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], както и в [[Нов български университет|Новия български университет]], [[УНСС|Университета за национално и световно стопанство]], [[ШУ|Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“]], [[АУБ|Американския университет в България]], [[Благоевград]]. Той е единственият български преподавател по индонезийски език.
 
== Обществена дейност ==
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския пен-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.
 
Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО, обединяваща усилиятаи на българскитеДружеството [[МГИМО|мгимовци]]на за развитиеприятелите на връзките с другитеИндонезия страни„Нусантара“.
Преподава в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], [[Нов български университет|Новия български университет]], [[УНСС|Университета за национално и световно стопанство]], [[ШУ|Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“]], [[АУБ|Американския университет в България]], [[Благоевград]].
 
{{DEFAULTSORT:Химирски, Красин}}
[[Категория:Български дипломати]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български комунистипреводачи]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Шуменския университет]]