Регинар III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Регинар III''' ({{lang-de|Reginar III. Langhals}}, † между 971 и 997) от фамилията [[Регинариди]] е [[Графство Ено|граф на Хенегау]] от 931/932 до 957 г.
 
Той е син на граф [[Регинар II (Хенегау)|Регинар II]] († 931). Регинар III и брат му [[Рудолф (Маасгау† сл. 966)|Рудолф]], са нападнати през 944 г. от западнофранкския ''dux'' [[Хуго Велики]]. Целта на двамата братя е да получат [[Херцогство Лотарингия]], което тяхният чичо [[Гизелберт (Лотарингия)|Гизелберт]] е загубил през 939 г. Затова те се бунтуват против новия херцог [[Конрад I (Лотарингия)|Конрад I]], зет на император [[Ото I|Ото I Велики]]. Регинар се бунтува през 953 г. и против следващия херцог [[Бруно (Кьолн)|Бруно]] ([[архиепископ]] на [[Кьолн]]). През 955 г. той нахлува в [[Лиеж]], изгонва [[епископ]] Ратер и поставя своя роднина Балдерих за епископ. През 956 г. Регинар напада [[Брюксел]], който чичо му херцог Гизелберт дал преди на съпругата си [[Герберга Саксонска]], която се омъжва за френския крал [[Луи IV (Франция)|Луи IV]]. Така той става враг на сина на бившата си леля, [[Лотар (Западнофранкско кралство)|Лотар]], който се съюзява с архиепископ-херцог Бруно. Те нападат през 957 г. Хенегау и затварят фамилията на Регинар. През 958 г. Регинар и фамилията му са изгонени в Бохемия и фамилната му собственост е конфискувана.
 
Хенегау е разделен на две части, на маркграфство [[Валансиен]] и графство [[Монс]], където са поставени доверени на Бруно от Кьолн.