Нигер (река): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 34:
През [[Средновековието]] [[Араби|арабските]] географи предполагат, че Нигер се съединява с [[Нил]]. Един от първите, оспорили това мнение, е В. Г. Браун, в съчинението си "Travels in Africa" (1799). През [[1796]] г. младият [[Шотландия|шотландски]] лекар [[Мунго Парк]] първи от европейците достига до бреговете на река Нигер. Парк установява, че Нигер тече на изток и няма нищо общо с реките [[Сенегал (река)|Сенегал]] и [[Гамбия (река)|Гамбия]], като дотогава европейците са считали, че Нигер се разделя на тези две реки. Парк има намерение да изясни накъде в действителност протича Нигер, но поради тропическа болест е принуден да се върне назад. През [[1805]] г. Парк отново посещава Нигер и изследва течението ѝ от [[Бамако]] до [[Буса]]нга, където е убит от местните аборигени.
За долното течение на реката по това време не е известно нищо, но се предполага, че тя се влива в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]]. Това е потвърдено при пътешествието на [[Диксън Денам]] и [[Хю Клапертън]] през [[1825]] г. и второто пътешествие на Клапертън прлез [[1827]] г. В края на 20-те години на [[19 век]], [[Франция|френският]] пътешественик [[Рене Огюст Кайе|Рене Кайе]] посещава [[Тимбукту]]. През [[1830]] г. британското правителство изпраща [[Ричард Лендър]], спътник на Клапертън при предното му пътешествие, по бреговете на Нигер, за по-задълбочено изследване на течението на реката. Ричард Лендър, с блат си Джон, достигат по суша до Бусанга, откъдето се спускат по течението 900 км, достигайки Гвинейския залив. През [[1832]] г. братята Лендър навлизат в реката през [[
В периода 1857—64 г., [[Уилям Балфур Бейки|Уилям Бейки]], заедно с английски морски офицери, изследва долното течение на Нигер до Раба и основава по брега ѝ мисии и търговски станции. Средното течение на реката, от Тимбукту до Саи, е изследвано от [[Хайнрих Барт]] през 1854 г. Течението на Нигер между устията на [[Бенуе]] и Раба е изследвано от Ралф през 1867 г., но още през 1832 г. Ланг почти достига изворите на Нигер, основният от които, Темби, е открит от Мустие и Цвайфел през 1879 г. Точно изследване на течението на Нигер между Гамаки и Тимбукту, с нанасянето му на карта, е извършено от френския офицер Карон през 1887 г.
| |||