Петко Петков (политик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
махам твърдения без източник
Ред 21:
Петко Д. Петков е привърженик на БЗНС още преди управлението на [[Стамболийски]], но официално става член на съюза едва през [[1923]]. От юли [[1920]] е на дипломатическа служба в [[Париж]]. През [[1922]] участва в [[конференция в Генуа|конференцията в Генуа]] заедно със [[Стамболийски]]. От края на 1922 г. е директор на Политическия отдел на Министерство на външните работи.
 
По време на [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] е арестуван. След освобождаването му през юли [[1923]] се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС. {{факт|През августноември същата1923 годинае приемаизбран предложениетоза народен представител и става една от най-активните фигури на ЦКопозицията в Народното събрание. Там предизвиква особеното недоволство на [[БКП]]правителството, когато изважда окървавени дрехи на хора, за [[Трудовкоито блок|единенсе фронт]]предполага, срещуче режимаса наизмъчвани от военните след [[АлександърСептемврийско въстание|Септемврийското Цанковвъстание]].}}<ref name="марков">{{факт|Подcite неговаbook редакция| излизаlast първият= бройМарков на| органаfirst на= [[ТрудовГеорги блок|Единния фронт]]authorlink вестник= „Защита“Георги Марков (поисторик) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-късно1947 преименуван| наpublisher „Народна= защита“).Военно издателство | location = София | pages = 169-170 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
През ноември 1923 е избран за народен представител и става една от най-активните фигури на опозицията в Народното събрание. Там предизвиква особеното недоволство на правителството, когато изважда окървавени дрехи на хора, за които се предполага, че са измъчвани от военните след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 169-170 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
Петко Д. Петков е застрелян на улица „Московска“ в София на [[14 юни]] [[1924]] година от полицейския служител и член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], емигрант от Гевгелийско, [[Стефан Каркалашев]]. Убийството е организирано от поручик Димитър Радев, който убеждава ръководителя на ВМРО [[Тодор Александров]] да окаже практическо съдействие, въпреки първоначалното му нежелание да се замесва.<ref name="марков"/> Убийството е извършено по изричното желание на генерал [[Иван Вълков]], който месеци преди това спомага за убийството на [[Никола Генадиев]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.179.</ref>.