Вилхелм Канарис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
Канарис е роден на [[1 януари]] [[1887]] г. в Аплербек ({{lang-de| Aplerbeck }}), сега район на [[Дортмунд]]) в семейството на управителя на металургичен завод Карл Канарис и съпругата му Аугусте (по баща Поп). Родът му няма общо с този на [[гърци|гръцкия]] [[революционер]] и [[министър]] [[Константин Канарис]], а произхожда от отдавна заселило се в [[Ломбардия]] гръцко семейство. Според други източници, произходът на фамилията е италиански (Canarisi), и са се заселили в Германия през [[17 век]]<ref>Richard Bassett, ''Hitler's Spy Chief: The Wilhelm Canaris Mystery'' (Cassell 2005), 65.</ref>.
Израства в [[Дуисбург]], където завършва гимназия.
Постъпва през [[1905]] г. в Морския [[кадетски корпус]] в [[Кил (град)|Кил]]. От [[1907]] г. служи на [[крайцер]]а “Бремен”, участвал в блокадата на Венецуела. От януари [[1910]] г. е 2-ри вахтен началник на торпедния катер “V-162”, а от декември [[1911]] г. — на малкия крайцер “Дрезден”. След потапянето на " Дрезден " край бреговете на Чили, Канарис и оцелелите от екипажа са задържани. След успешен опит за бягство, Канарис, представяйки се за чилийски работник, успява да прекоси почти цяла Южна Америка. Представяйки се по чужда самоличност, се качва на кораб за Европа в Буенос Айрес и през Португалия и Англия се прибира в Германия. От [[1916]] г. по заповед на германското разузнаване организира снабдяването на германските [[подводница|подводни лодки]] от територията на [[Испания]] и [[Португалия]]. Командир е на подводницата U-16 от [[2 юни]] [[1917]] г. до [[11 септември]] 1917 г. От ноември 1917 г. е командир на транспортната подводна лодка UC-27, от януари 1918 г. на подводната лодка U-34, от май 1918 г. на командната лодка UB-128. За отличие в боя е награден с Железен кръст 1-ви и 2-ри клас.
====Между военен период====
От [[1919]] г. е адютант на военния министър Х. Носке. От февруари 1919 г. служи в новото командване на флота на [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. През същата година се жени за Ерика Вааг. От този брак се раждат две дъщери – Ева и Бригите.
От юни 1923 г. е старши помощник на учебния крайцер “Берлин”. През май 1924 г. е изпратен със секретна мисия в Далечния Изток за да организира строителството в [[Япония]] на подводни лодки за Германия, която по условията на [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] нямала право да ги притежава. От октомври 1924 г. е началник на сектор подготвително-мобилизационни дейности в отдела на флота при Главното командване на [[Военноморски сили|Военноморските сили (ВМС)]]. Участва в тайното въоръжаване на германските ВМС. С помощта на създадената още по време на войната агентурна мрежа реализира тайно поръчки за ВМС в Испания.
Ред 49:
От септември 1933 г. Канарис е комендант на крепостта Швайнемюнде (на границата с [[Дания]]).
На [[1 януари]] [[1935]] е назначен за началник на военното разузнаване и контраразузнаване ([[Абвер]]) към Войсковото управление на Военното министерство. През февруари [[1938]] г., след създаването на Върховното командване на вермахта, Канарис е назначен за ръководител на Управленската група по общите въпроси и са му придадени отделите на Абвера, тила и пенсионното осигуряване. От юни [[1938]] г. ръководи само Абвера. В началото на [[1940]] г. се опитва да склони висши офицери да бъде извършен военен преврат, но не намира подкрепа. През [[1940]] г. Канарис успява да получи сведения за плановете на [[Великобритания]] да превземе [[Норвегия|норвежки]] пристанища. Тази информация, предадена на командването на германския флот, дава възможност на Вермахта усилено и бързо да окупира Норвегия.
В началото на 1941 провежда успешна операция по дезинформация на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] командване. Той успява да убеди съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне [[Великобритания]] и по този начин да осигури внезапност на нападението над [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].
Изказани са мнения от анализатори, че Канарис бил разкрит като британски шпионин от [[Райнхард Хайдрих]] (който с тази цел по разкриването на особенно опасен шпионин бил назначен за протектор на Бохемия и Моравия) успява въз основа на контраразузнавателна информация получена от разбитата чешка съпротива, да установи и се досети кой субект се крие зад шпионските инициали на ''Паул Тюмел'' (агент А-54), предавал изключително ценни сведения от най-висшите кръгове на Нацистка Германия на [[Сикрет Сървиз]]. В деня на [[атентатът срещу Хайдрих|атентата]] ръководителя на [[РСХА]] заминавал за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Още на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на [[Абвер]]а адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргументът който Хайдрих изложил пред Канарис е бил изключително силен и сериозен, за да може пред него да сведе глава всесилният тогава шеф на нацисткото военно разузнаване. По всяка вероятност, това е и причината от Лондон да настояват на "всяка цена" от чешките диверсанти да бъде отстрелян Хайдрих. Презумира се, че Канарис по сигурен канал успял да предупреди Лондон за случващото се, и английското разузнаване, за да спаси и запази ценната информация която получава от своя сътрудник Канарис, решава, че единственото което може да направи за да осуети заплануваната рокада, е да се избави от Хайдрих (въпреки очакваните репресии срещу чехите от страна на немците).
Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на "всяка цена", че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба седи в основата на загубата на [[Сталинградска битка|Сталинградската битка]], поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели руски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Старинград е действително грандиозен, и несъмнено се дължи на нацисткото военно разузнаване. Резултатът от битката облагодеталствал най-вече британците, понеже те подкрепяли всячески Съветите по това време, а и в обратен случай бъдещето на Британия било предрешено.
Ред 71:
* Кръст „За военни заслуги“ с мечове II-ра степен;
* Кръст „За военни заслуги“ с мечове I-ва степен;
* [[Железен кръст]] (1914)
** II-ра степен
** I-ва степен;
* Железен кръст (1939) - II-ра и I-ва степен, повторно
* [[
==Филми и книги за Канарис==
| |||