|
| роден-място = [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]], [[България]]
}}
'''Цочо Василев Билярски''' е български историк, директор в Централен държавен архив между 1993-1997 година и началник сектор в Централен държавен архив между 2000-2006 година. Цочо Билярски е агент на ДС<ref>[http://komitata.blogspot.com/2008/06/blog-post_7894.html Информация за Цочо Билярски, взета от http://komitata.blogspot.com на 17.05.2011 г.]</ref>.
'''Цочо Василев Билярски''' е български историк.
Роден е на 17 април 1949 г. в с. Орешак, Ловешка област. До осми клас учи в първоначалното училище и след това в прогимназията в родното си село, които носят името на Васил Левски. В първоначалното училище негови учители са му Стойчо Ковачев, Станчо Маджгуров и Ангел Мирков, а в прогимназията Пейо Марков, Манка Цоневска, Кинчо Копрински, Дешо Тошеков, Цочо Цветански и др. Учи немски език като частен ученик на генерал Васил Бойдев. Под негово влияние започва да се занимава с филателия, на която посвещава почти тридесет години. След завършването на прогимназията учи в Политехническата гимназия „Васил Левски“ в гр. Троян през 1967 г. Негови учители там са Мария Иконописова (история), която му е и класна, Петко Борджуков (математика), Пенко Минков (немски език), Иван Богданов (руски език), Иван Топалов (основи на комунизма), Пенка Топузова (немски език), Минко Дудев (български език и литература), Ценка Балева (география), Данчо Ценов (машинознание), Веселин Петров (физика), Тодор Ампирски (физика и астрономия), Георги Маринов (анатомия на човека и биология), Богдана Маринова (химия) и др. Под влияние на класната си започва да чете и се занимава усилено с история. Заедно с момчетата от неговия клас са хористи в читалищния хор в Троян, където диригент им е Владимир Парушев (учител по пеене). При него никой няма избор – можеш или не можеш да пееш, ще пееш, щом той каже! От 1967 до 1969 г. е войник в София във Враня в поделение на Вътрешни войски. От 1969 до 1973 г. следва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Завършва с диплома за висше образование по история и философия. В трети курс се жени за Павлета Любомирова Павлова, от която има три дъщери – Любомира (1973), Донка (1975) и Василена (1984). От ноември 1973 г. по разпределение постъпва на работа в Главно управление на архивите, което е в системата на Министерството на информацията и съобщенията. До март 1978 г. работи в отдел “Информация и популяризация” и отговаря за печатната продукция на ГУА, като подготвя информационен анотиран бюлетин за изданията по архивистика в България и чужбина. От март 1978 г. се премества да работи в Централния държавен исторически архив (ЦДИА) в отдел “Лични фондове на обществено-политически и културни дейци”. От декември 1985 г. е назначен за заместник-директор на ЦДИА, която длъжност изпълнява заедно с тази на началник отдел “Лични фондове на обществено-политически и културни дейци” до началото на 1991 г. Бил е председател на Експертно-проверочната комисия (ЕПК) и член на Оценителната комисия (ОК) в ЦДА. От 1991 до края на 1993 г. работил като специалист в обединения вече Централен държавен архив (ЦДА). От края на 1993 до 17 април 1997 г. е директор на ЦДА и председател на ОК в архива. През 90-те години е сред основателите и в продължение на около 3 години главен редактор на списание „Македония“, като редакционния му адрес е в домашното му жилище. От април 1997 г. работи като началник-сектор “Дейци на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско и на българите извън България” в отдела „Лични фондове“. Член е на ОК и на Централната оценителна комисия (ЦОК) на Държавна агенция „Архиви“. Повече от 20 години е член на редколегията на печатния орган на българските държавни архиви - списание „Известия на държавните архиви“, като от 1997 до 2009 г. е негов отговорен редактор, а оттогава и досега, след пенсионирането му е заместник-отговорен редактор. През времето до 1997 г. също е бил заместник отговорен редактор и член на редколегията.
В ЦДА води курс за архивисти по археография, който се оказва много полезен за бъдещата работа на редица от тях. Същевременно е член на редколегията на Библиотека “Архив” към Университетското издателство “Св. Климент Охридски” в София, като първата книга от тази поредица е неговата за Тодор Александров, която излиза от печат през 1991 г. През 1989 г. Издателство „Наука и изкуство“ издава първата му самостоятелна документална книга за д-р Христо Татарчев, която по-късно беше последвана от още две за него и една кратка биография. Във връзка с честванията на стогодишнината от Илинденско-Преображенското въстание участва в издаването на спомени и дневници за въстанието от Издателството на Отечествения фронт и на двата тома със спомените на илинденци, които записва проф. Любомир Милетич и съставя бележките на книгите за Михаил Герджиков и за американския печат за въстанието, издания на „Наука и изкуство“ и Отечествения фронт. Участва в научните конференции, които се провеждат по случай бележити годишнини на дейци и събития, свързани с развитието на македонския въпрос. Негови публикации с документи по отделни теми от македонския въпрос се публикуват в историческата периодика – сп. “Исторически преглед”, сп. “Векове”, сп. Военноисторически сборник”, сп. “Известия на Института за история на БАН”, сп. “Известия на Българското историческо дружество”, сп. “Известия на Военноисторическото дружество”, сп. “Известия на държавните архиви”, сп. “Архивен преглед”, Алманах “Струма”, сп. “Македонски преглед” и в останалата българска периодика (в. „Земеделско знаме“, „Пиринско дело“, „Ново слово“, „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Ново слово“, „Про и анти“, „Народна армия“, „Отечествен фронт“, „Вяра“, сп. „Тема“ и др.), които наброяват над 1000 заглавия, сред които са и стотици статии в сайта „Сите българи заедно“. През май 1990 г. участва във възстановяването на Македонския научен институт.
Участва в две съвместни издания, които са осъществени от Главно управление на българските архиви и Архив на Македония – двутомното двуезично издание на спомени за революционните борби в Тиквешията и дневника на Кръстю Мисирков (1913 г.), които въпреки безспорния си успех са посрещнати и с редица резерви, заради двуезичното им издаване.
В редица публикации отстоява истината по македонския въпрос, като подлага на сериозна и аргументирана критика фалшифицирането на българската история от акад. Блаже Ристовски, акад. Данчо Зографски, акад. Любен Лапе, проф. Славко Димевски и др.
Особен интерес проявява към издирването и публикуването на програмните документи на ВМОРО, които излизат в два големи тома, издание на Държавна агенция “Архиви” в поредицата Архивите говорят, т. 45 и 46 в съавторство с Ива Бурилкова. Същите са съставени по плана на МНИ, но ръководството на института не си помръдва и пръста да намери средства и да ги издаде, въпреки че са приети на заседание на Научния съвет.
Сам и в съавторство издава редица документални сборници, сред които са тези за политиката на БКП и Коминтерна по македонския въпрос (2 тома), Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1950-1989) – 3 тома, Тайната и явната българо-турска дипломация (1903-1925), за българския цар Фердинанд I (4 тома), за Гоце Делчев, Дамян Груев (2 издания в 3 тома), Тодор Александров (3 тома), Иван Михайлов (6 книги), Христо Матов (2 тома и 1 биография), Григор Василев (4 тома), д-р Владимир Бурилков, Кирил Христов (2 тома + 1 томче с епиграмите му), ген. Никола Михов, ген. Иван Колев (2 тома), ген. Сава Савов, ген. Константин Жостов, капитан IІ ранг Коста Скутунов, ген. Александър Протогеров, ген. Никола Недев, д-р Никола Генадиев, Йордан Йовков, Чудомир, проф. Александър Балабанов, проф. Никола Милев, акад. Иван Шишманов, акад. Иван Ев. Гешов, проф. Димитър Михалчев, проф. Венелин Ганев, Димо Казасов, Яне Сандански, Любомир Лулчев, П. К. Чинков, П. К. Яворов, Добри Ганчев, Стоян Михайловски, Иван Гарванов, д-р Константин Стоилов, Александър Стамболийски, Константин Щъркелов, проф. Иван Шишманов, Петър Карчев, Пане Бичев, Васил Чекаларов (2 книги), Рафаел Камхи, Мара Бунева, Георги Попхристов, Симеон Радев, Старозагорския митрополит Методий Кусевич, и др. на теми от политическата и културната история на България, на брой близо до 150.
Издава сам и в съавторство с колеги спомените на създателите на ВМОРО (2 издания), спомените на дейци на ВМОРО и ВМОК (2 тома), както и протоколите от конгресите на ВМОК и дипломатическите документи по участието на България във Втората световна война и документите на Литературния кръг “Мисъл”, дневникът на Кюстендилския пункт на ВМОРО, „Тайните на ВМОРО“, документи за Ньойския мирен договор, за международните договори на България, за геноцида над македонските българи от Сърбия и Гърция (2 тома) и мн. др.
Интересите му са насочени както към дейността на отделни ръководители и личности в македоно-одринското движение, така и към отделни събития от развитието на македонския въпрос, включително и към дейци от политическия и културния живот. Участва в създаването на документални филми за Григор Василев, инж. Христо Станишев и Константин Щъркелов, както и в редица документални изложби, тъй като смята, че знаещите и можещите българи трябва по-активно да участват в пропагандирането на истината, за да стигне тя първо до всеки българин, а после и по света.
Бил е редактор и рецензент на редица книги по македонския въпрос и за политическия живот в България.
Ц. Билярски се пенсионирва на 21 август 2012 г. след близо 40 години работа в българските архиви, като пенсионирането му го заварва на длъжността държавен експерт в Централния държавен архив.
Продължава да работи по двутомник с документалното наследство на П. К. Яворов, книга за ген. Павел Христов и ген. Радко Димитриев, както и книга за Андрей Тошев, дипломат и министър-председател, книга за Григор Василев с неговата идея за отбелязване празника на българската земя, сборник с мемоарите на ВМОРО и др.
Събира и материали за историята на родния му Троянски край и за родното му село Орешак, но все още нищо не е подготвил с изключение на книгата на ген. Н. Недев „Дойранската епопея“, в която са проследени бойните действия на Плевенската дивизия и на влизащия в нея Троянски полк през Първата световна война. На корицата на книгата, войникът който хвърля граната е неговият дядо Стоян Билярски, който от боевете при Дойран остава инвалид с едната ръка за цял живот. В краткия предговор също са отпечатани две уникални снимки с неговия дядо от фронта – на едната троянци погребват загиналите си бойни другари при Дойран, а на другата ранените троянци са на лечение във военен лазарет.
==Библиография==
|
