Разлика между версии на „Юстин II“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: zh:查士丁二世)
Юстин ІІ е описван като "твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза".
 
"Във външната политика той се държи като неуязвим, непримирим римлянин и при катастрофи, които често неговата липса на реализъм причинявала, все пак здравия му разум надделявал. Юстин често подценявал външните сили и се надявал да успее да ги заблуди със своята непреклонност, защото знаел за отчайващото положение на финансите и армията му, а и търсел помирение със [[монофизитство|монофизитите]]".
 
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи.
 
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена, нападнали през [[568]] г. и само за няколко години завладели почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива от страна на империята. Вниманието на Юстин II обаче било насочено към северните и източните граници. След като отказал да плаща на [[авари|аварите]] той провел няколко неуспешни кампании срещу тях. През [[572]] г. се стигнало до война с [[Персия]]. След две катастрофални кампании при които [[перси|персите]] завладели част от [[Сирия]], Юстин II купил несигурен мир като се съгласил да плаща значителен годишен данък.
[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb|ляво|170px|Монета от 20 [[нумия|нумии]] (половин [[фолис]]) с изображение на Юстин ІІ и София]]
 
Временните пристъпи на безумие, които го обхващали принудили Юстин ІІ да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, Юстин избрал [[генерал|генерала]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София) след което публично абдикирал. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
 
==Външни препратки==
Анонимен потребител