Тзавелла е роден в [[костурско]]то село [[Руля]], Гърция, в 1934 година. Майка му е българка, а баща му [[сулиоти|сулиот - погърчен албанец]] от видния родклан [[Тзавелас]]. В [[1948]] г. е изведен от комунистическите части извън Гърция като [[деца бежанци|дете бежанец]] и заминава за град [[Ружнава]], [[Словакия]]. Учи във Висшия строителен институт в [[Бърно]], а в [[1954]] година с помощта на Червения кръст заминава за [[Торонто]], [[Канада]], където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля". В Канада е основоположник на радипрограмата "Македонски радиочас" и на вестник "Македонски живот". Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в [[Ню Йорк]]<ref>Петров, Здравко. Послеслов към "Басни в диалози" на Хр. Тзавелла, София 1990, с. 233</ref>. В съдружие държи ресторант в Торонто<ref>Ние, македонците, сме лицето на трагедията. Интервю на Валентина Петкова с Христофор и Елена Тзавелла, в. Труд, 26.02.1999, с. 9</ref>.
През [[1964]] година се установява в България и завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет]] "Климент Охридски". Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия "Кирил и Методий". От [[1980]] година завежда направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура.
