Михаил IV Пафлагон: Разлика между версии

==Управление==

Михаил IV бил красив, умен и щедър, но необразован и страдал от [[епилепсия]] и [[воднянка]]. Той поверил управлението на брат си Йоан Евнуха, за да се отдаде на молитви и покаяние. Йоан изолирал императрицата от управлението, което поел изцяло в свои ръце, реформирал армията и фискалната политика, което възвърнало силите на империята и ѝ помогнало да води успешни действия срещу външнополитическите си врагове. Увеличаването на данъците обаче предизвикало недоволството на благородниците и градските общини (димите). Срещу Йоан били организирани няколко заговора през 1034, 1037, 1038 и 1040 г. като един от тях бил организиран от самата императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. В последният заговор срещу брата на императора бил замесен и [[Михаил Керуларий]], който, за да спаси живота си, се замонашил и по-късно бил избран за Константинополски [[патриарх]].

 

===Война в Сицилия===

Между 1037 и 1040 г. ромеите постигнали значителни успехи в борбата срещу арабите в [[Сицилия]]. Te почти били прогонени от отрядите на опитния пълководец [[Георги Маниак]], който бил изпратен от Константинопол, за да се сражава срещу мюсюлманите, които безпокояли западните граници на империята в Южна [[Италия]]. Маниак обаче загубил подкрепата на [[лангобарди|ломбарди]]те и [[нормани]]те, които дотогава били съюзници на Византия в борбата ѝ срещу [[араби]]те-[[сарацини]] в Южна Италия. Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на император Михаил IV. Стефан го оклеветява пред императора за предполагаема негова измяна и Георги Маниак е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Маниак от Сицилия всички завоевания на Византия били загубени, а няколкото експедиции срещу [[нормани]]те в Южна Италия претърпели неуспех.