Уикипедия

Натриев хидроксид: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м кор.; форматиране: 9x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 2:
! {{chembox header}} | {{PAGENAME}} <!-- заменете, ако не съвпада с името на статията -->
|-
| align="center" width="300" colspan="2" bgcolor="#ffffff" | [[Файл:SodiumHydroxide.jpg|дясноцентър|мини|Сода каустик в твърдо състояние]]
 
|-
Ред 36:
|-
| [[Разтворимост]] във [[вода]]
| 111g111 g/100g100 g H<sub>2</sub>O (20 °C)
|-
| Разтворимост
Ред 105:
'''Натриевата [[основа]]''' (NaOH, '''натриев хидроксид''' или '''сода каустик''') е безцветен основен [[хидроксид]] с йоннокристален строеж, получен при взаимодействито на метала [[натрий]] с [[вода]].
 
Гранулираният и ситнокристалният натриев хидроксид има бял цвят. Има [[плътност]] 2,130 g/cm<sup>3</sup>, M<sub>r</sub>=40, t<sub>т</sub>=322 °С и t<sub>к</sub>=1 380 °С. [[Кристална решетка|Кристалната му решетка]] е изградена от положителни натриеви [[йон]]и (Na<sup>+</sup>) и хидроксидни [[анион]]и (OH<sup>-</sup>). Натриевата основа е изключително [[хигроскопичност|хигроскопично съединение]] – има голяма разтворимост във вода, привлича и влагата от въздуха. При разтваряне във вода се отделя голямо количество топлина, при което разтворът може да изкипи. Съединението е силен електролит и се приема за напълно дисоциирано във водни разтвори. Като много реактивоспособно вещество на практика не се среща в природата. Корозивността на натриевата основа се дължи на това, че разтваря добре мазнини и белтъци, затова причинява изгаряния на кожата и очите, често по- тежки от изгарянията с киселини.
 
 
Ред 118:
<math> \mathrm{ 2Na+2H_2O \rightarrow 2NaOH + H_2 \uparrow }</math>
 
Съвременните методи за получаване се базират на т. нар. '''хлоралкална [[електролиза]]'''. При електролиза на воден разтвор на [[натриев хлорид]] се получават едновременно няколко продукта с техническо значение (натриева основа, [[хлор]] и [[водород]]):
 
<math> \mathrm{ 2NaCl+2H_2O \rightarrow 2NaOH + Cl_2 \uparrow + H_2 \uparrow }</math>
 
Ако [[анод]]аът и [[катод]]аът не са разделени, при получаването си тези продукти могат да реагират един с друг, давайки в зависимост от условията на реакцията вторични продукти: натриев хлорид, натриев хипохлорит, натриев хлорат, натриев перхлорат, [[солна киселина]]. За да се получи натриева основа, е необходимо тя да се раздели от [[хлор]]а, получаван на анода. В зависимост от начина, по който става това разделяне, методите се делят на:
* '''амалгамен метод:'''
катоКато катод се използва [[живак]], който образува [[амалгама]] с [[натрий|натрия]] и го извежда от реакционната зона. При последваща реакция на амалгамата с вода се получава натриевата основа и [[водород]]. Проблем при този метод представлява отровността на живака.
* '''диафрагмен метод:'''
аноднотоАнодното и катодното пространство са разделени с порьозна [[диафрагма]], най-често от [[азбест]]. Получената по този начин натриева основа е сравнително разредена. При по-висока концентрация NaOH може да премине през диафрагмата и да реагира с хлора в анодното пространство. Концентрирането на получената основа чрез изпаряване на част от водата е енергоемко, което се отразява на икономичността на процеса.
* '''мембранен метод:'''
приПри този метод се използва полимерна [[мембрана]] (Nafion), което позволява получаването на по-концентрирани разтвори. Този метод е икономически най-ефективен.
 
== Химични свойства ==
 
Оставен на въздуха, натриевият хидроксид поглъща бавно въглероден диоксид и се карбонизира (образува се натриев карбонат), по тази причина трябва да се съхранява в плътно затворени съдове или опаковки. Стъклото се разтваря бавно в основата при образуване на натриев силикат, затова при дълго стоене съдове със стъклени запушалки се "спичат".
 
Натриевият хидроксид взаимодейства само с [[неметал]]и от 7A група от [[Периодична система на елементите|периодичната система]] (по общо правило за всички основи):
Ред 148:
'''NaOH + HCl → NaCl + H<sub>2</sub>O'''
 
Натриевата основа е корозионно и силно отровно химично съединение. Много от металните хидроксиди са трудноразтворими във вода, за разлика от натриевия хидроксид. Затова той се използва за утаяването им. С алуминиеви соли дава алуминиеваалуминиев трихидроксид, обемиста бяла утайка, която се използва при очистването на водите за отстраняване на механични примеси (флокулация). АлуминияАлуминият се разтваря в натриева основа с образуване на [[водород]] и натриев метаалуминат.
 
<math> \mathrm{ 6NaOH+2Al \rightarrow 2Na_3AlO_3 + 3H_2 \uparrow }</math>
 
По тази причина натриевата основа не може да се съхранява или транспортира в алуминиеви съдове. От друга страна алуминиеви стружки се добавят накъм някои препарати за отпушване на канали, съдържащи натриева основа, за да усилят ефекта (отделяне на газ + повишаване на температурата). Реагира с амониеви съединения, при което се отделя [[амоняк]], ето защо не трябва да се смесва с амониеви [[минерални торове|торове]].
 
При изваряване на мазнини с натриева основа се получава натриев сапун, който има приложение в битовата химия и промишлеността. Натриевият хидроксид се използва и в текстилната промишленост.
Ред 164:
=== В услугите ===
 
Сода каустик се употребява за [[дезинфекция]] на съдове за хранене и прибори, използвани в заведенията за обществено хранене.
Ако содата каустик не бъде добре изплакната от бутилка или чаша, това може да доведе до смърт, защото започва разяждане на вътрешните органи.
 
=== В бита ===
 
Прилага се като активно вещество в битовата химия, използвано за отпушване и прочистване на [[канал]]и и др., тъй като разтваря мазнини и белтъчни продукти. Съставка е на препарати за почистване на замърсявания с мазнини. Използва се за получаването на домашен сапун.
 
[[Категория:Битова химия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Натриев_хидроксид“.