Карин: Разлика между версии

След смъртта на Кар през 283 г., Карин се завръща в Рим и открито проявява склонността си към лекомислен живот и разврат, занемарява управлението, обгражда се с евнуси и демонстрира деспотична власт. Когато завръщащият се от изток негов брат и съуправител Нумериан умира, в империята отново започват граждански войни. През [[284]] - [[285]] г. Карин разгромява в Мизия узурпатора [[Юлиан от Панония]], но тогава в Галия започва голямото селско въстание на [[багауди]]те.

От изток нов претендент предизвиква Карин - командира на императорската охрана [[Диоклециан]] е издигнат на мястото на починалия Нумериан (в кр. на 284 г.). В битката при река Морава, в [[Илирик]], Карин едва не излиза победител, когато се разнася новината че той е убит от един [[офицер]], защоточиято жена му егоденица била изнасилена от императора, който е имал лошия навик да се забавлява с жените на подчинените си. Около този случай липсва абсолютна точност в записите - Диоклециан може да е победил след като преторианците дезертират и убиват Карин в деня на сражението. Всички армии минават на страната на Диоклециан, с коeто епохата на войнишките императори приключва.

Древните историци представят Карин в неблагоприятна светлина, почти го нареждат сред най-лошите императори, сравняват го по порочност и поквареност, вероятно пресилено, с [[Елагабал]] и [[Калигула]]. След смъртта му е осъден на ''[[damnatio memoriae|Damnatio]]'' от Сената. Всъщност приемника му Диоклециан възприема и доразвива някои от методите на Карин за централизиране и укрепяне на имперската власт.