Велика северна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
Причините за Великата северна война се състоят в стремежа на Русия, Дания и Полша да отнемат част от шведските владения. През [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII в.]] шведската корона съумява да постави под свой контрол по-голямата част от бреговете на [[Балтийско море]] - [[Естония]] през 1581 г., [[Ингрия]] и [[Карелия]] през 1617 г., [[Ливония]] през 1621 г., островите [[Готланд]] и [[Йозел]] през 1645 г., [[Западна Померания]] през 1648 г., и накрая [[Сконеланд|Скания]] през 1658-1660 г. По този начин Швеция изолира от достъп до морето Русия (мирният [[договор от Столбово]], 1617), орязва драстично обхвата на датското кралство (договорите от [[Договор от Брьомсебру|Брьомсебру]], 1645 и [[Договор от Роскилде|Роскилде]], 1658) и парира всички опити за реванш от страна на Полша ([[договор от Олива|договора от Олива]], 1660) и Русия ([[договор от Кардис|договора от Кардис]], 1661). В резултат управляващата търговска върхушка в Швеция успява да монополизира балтийската търговия с руско дърво (материал за всички европейски флотове) и полско зърно и да натрупа значителни печалби. Русия е поставена в положение да няма нито едно незамръзващо пристанище, а Дания е принудена да наблюдава как нейните съграждани в Скания търпят насилствената шведска власт и нейните опити за културна асимилация.
По време на [[Сканска война|Сканската война]] (1675-1679) Дания прави отчаян опит не само да си върне Скания, но и да изравни нарушения баланс на силите в Балтийския регион. Мъжествената ѝ борба не довежда до успех поради още по-енергичната съпротива на шведите. По същото време обаче шведската власт в Померания е пометена от пруските войски и само настоятелното застъпничество на [[Франция]] спасява шведите от загуба на тази област. Но тъй като Швеция влиза в тази война именно заради Франция, след мира тя прави завой и се отдалечава от този опасен съюзник. Политиката на шведския крал [[Карл XI]]
[[Картинка:Peter der-Grosse 1838 PR.jpg|thumb|300px|ляво|Руският цар Петър I. Картина от Пол Дьоларош, 1838 г.]]
В основата на войната стои мистериозната личност на ливонския аристократ Паткул, личен враг на шведските крале, който започва да обикаля дворовете в Москва и Варшава и да убеждава руския цар [[Петър I]] и полския крал (който е и курфюрст на Саксония) [[Август II]] да нападнат Швеция. Когато тя се оказва начело с малолетен крал, този план придобива дълбок смисъл. Много скоро монарсите на Русия, Полша и Дания се насочват към антишведски съюз, който става известен под името [[Северен съюз]]. На 24 август 1699 г. се сключва саксонско-датски отбранителен договор, към който на 22 ноември се присъединява и Русия. Август II участва само като саксонски владетел, така че формално Полша не участва. В договорите Дания (крал [[Фредрик IV]]) издига претенции към епископствата Ферден и [[Бремен]] в северна Германия (шведски) и остров [[Рюген]]; Саксония си запазва, при евентуална победа, Ливония, която някога е била под полска власт, а Русия иска Ингрия и Естония, за да си осигури излаза на Балтийско море. В действителност истинските цели на трите държави са доста по-агресивни. Русия би искала цяла [[Прибалтика]] и Карелия, а Дания — да си върне всичко изгубено след 1645 г. С други думи съюзничките се нуждаят от тотален разгром на Швеция, за да разполагат със земите ѝ както пожелаят. Без голяма армия и невоювала от 20 години, управлявана от незрял младеж Швеция изглежда обречена да рухне при първия натиск.
| |||