Максимин Дая е изпратен да ръководи източните провинции [[Сирия]] и [[Египет]], а [[Север II|Флавий Север II]], другият цезар, назначен от Галерий получава Испания и Северна Африка; Галерий управлява Балканите, а Констанций - западните провинции. Целейки да контролира в своя полза баланса на [[тетрархия]]та, Галерий е издействал за цезари да бъдат признати тези две негови протежета, но само година след това (юли 306 г.) умира западният август Констанций Хлор и в империята започва нова серия от междуособни войни и дестабилизация.
Тетрархията на Диоклециан се оказва тромаво и изкуствено политическо творение, което не успява да удържи на амбициите на недоволните кандидати за трона, – самовъздигналите се за императори [[Константин I]], синсинът на Констанций Хлор и [[Максенций]], синсинът на Максимиан Херкулий, които са прогласени за императори от легионите, съответно в Галия и Италия. В опит да противостои на претендентите, след неуспешния му опит за военна интервенция в Италия, Галерий издига [[Лициний]] на трона и му дава директно сана на август (в края на 308 г.), за да замести Север II, детрониран и убит от Максенций.
Недоволен от тезипозицията промениси на младши съимператор, смятайки се за пренебрегнат в императорската йерархия, Дая отказва повече да бъде цезар и подчинен на Галерий, обявява се за [[август]] през [[310]] г. и започва да води своеволнасамоволна политика, катос което още повече увеличава хаоса в управлението. Галерий е принуден да признае и неговата независимост. Според източницителетописите на християнските автори Максимин Дая бил неук, избухлив и жесток; алчен и суеверен, той бил склонен към пиянство и нямал способности да управлява добре. Гонител е на християните. Игнорира Сердикийския едикт за толерантност от 311 г. и води антихристиянска политика.
[[Image:MAXIMINUS II-RIC VI 77-251201.jpg|мини|ляво|240п|[[Фолис]] на Максимин Дая]]
