Антонин Пий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
Наследник на благородническата фамилия [[Аврелии]], с корени в галския град Немаус ([[Ним]]), Антонин прави успешна кариера на [[сенатор]] и управител на [[Сирия (римска провинция)|Сирия]], достигайки [[консул]]ство през [[120]] г., като става доверено лице на император Адриан.
По късно, когато посоченият от императора за негов приемник [[Луций Елий]] умира, Антонин бива осиновен от Адриан и обявен за цезар и наследник на принципата през [[138]] г.. Тогава Антонин е задължен от Адриан да осинови младежите [[Марк Аврелий|Марк Аний Вер]] и [[
==Управление==
С възкачването си, Антонин проявил почит към Сената, отказал да търси и преследва заговорници против властта и обявил амнистия за наказаните от предшественика му по политически причини. Антонин получава от Сената прозвището '''Пий''' (''„благочестив“'') заради предаността си към своя осиновител, император [[Адриан (император)|Адриан]], който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите. Новият император поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство, като изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан.
| |||