Антонин Пий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
'''Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий''' (на [[латински език|латински]] ''Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius'') е [[Римска империя|римски]] [[император]] от [[138]] до [[161]] г., член на династията на Антонините и представител на т.нар. "[[Петимата добри императори|Пет добри императора]]".
 
Наследник на благородническата фамилия [[Аврелии]], с корени в галския град Немаус ([[Ним]]), Антонин прави успешна кариера на [[сенатор]] и управител на [[Азия (римска провинция)|Азия]] и [[Сирия (римска провинция)|Сирия]], достигайкидостига [[консул]]ство през [[120]] г., като ставаставайки доверено лице на император Адриан.
 
По късно, когато посоченият от императора за негов приемник [[Луций Елий]] умира, Антонин бива осиновен от Адриан и обявен за цезар и наследник на принципата презна 25 февруари [[138]] г.година. Тогава Антонин е задължен от Адриан да осинови младежите [[Марк Аврелий|Марк Аний Вер]] и [[Луций Вер|Луций Комод Вер]], които било предвидено да станат императори след неговата смърт. След смъртта на Адриан презна 11 юли същата година, Антонин наследява императорската власт.
 
==Управление==
С възкачването си, Антонин проявил почит към Сената, отказал да търси и преследва заговорници против властта и обявил амнистия за наказаните от предшественика му по политически причини. Антонин получава от Сената прозвището '''Пий''' (''„благочестив“'') заради предаността си към своя осиновител, император [[Адриан (император)|Адриан]], който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите. Новият император поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство,. катоВ културно-идеологически аспект той изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан и се стреми отново да изтъкне водещото място на Рим и Италия спрямо провинциите.
 
===Вътрешна политика===
Ред 40:
Има сравнително малко документирани сведения за управлението на Антонин Пий, може би както поради липсата на важни събития, така и заради забележителното спокойствие и просперитет през този период, по-късно наречен '''„Златния век на Рим“''', когато икономиката на провинциите е в подем, а населението се радва на дълготраен мир. В съгласие с традицията на сенатската летопис от епохата, биват възхвалявани добродетелите на императора, описва се неговият идеализиран характер като скромен, милосърден, благ и спокоен по природа. В редица надписи от това време Антонин бива възхваляван като ''"спасител на човечеството"'' или ''"божество"''.
 
Антонин Пий се проявява като мъдър и безпристрастен държавник, водещ се от благородни принципи и загрижен за благото на хората; отличен администратор, той е сдържан в разходите и дарява дори личното си богатство за да подпомогне благоустройството на градовете и икономическото развитие на провинциите.
 
В 148 г. римляните празнуват деветото столетие от основаването на град Рим. Във връзка с това са проведени тържества и спектакли. С намалянето на сребърното съдържание в монетите, временно са преодолени финансовите затруднения на империята. Възстановени са градове в [[Мала Азия]] и [[Егейско море|Егея]], пострадали при разрушителна вълна от земетресения (ок. 151 г.), или засегнати от пожари и други бедствия. В Рим гладните бунтове са овладени след като императора раздава безплатно на народа хранителни продукти.
Ред 51:
===Външна политика===
[[File:Antoninus Pius Æ Sestertius 84001035.jpg|thumb|ляво|270px|Антонин коронясва владетеля на Армения – изображение върху [[сестерция]], ок. 141 г.]]
Подобно на предшественика си Адриан, Антонин се придържа към мирната политика. През своето управление Антонинтой почти не напуска Рим, но успява да запази мира и стабилността в империята, твърдейки че е по-добре да бъде спасен живота на един римлянин, отколкото да бъдат убити хиляди врагове. Но според по-късни преценки, той стига твърде далеч в стремежа си да избегне войната и пропуска големи възможности.
 
Без да бъдат предприети значими походи империята се справя с въстанията в провинциите [[Ахая]], [[Юдея]] (152 г.) и [[Египет]] (153-4 г.). Отблъснати са берберски нападения в [[Мавретания]] (между 144 г. и 152 г.). Предотвратени са вълнения в Испания, потушен е бунт в провинция [[Дакия]], ок. 156-7 г., след което там е установено ново административно деление. Допълнително е укрепен Рейнския лимес. Отблъснат е набег на [[костобоки]]те, достигнали до централна Гърция. С дунавското племе [[квади]], на север от [[Панония]], е сключен съюз (140 г.).
Ред 73:
* [[Храм на Антонин и Фаустина]]
 
== Източници ==
== Външни препратки ==
[[File:Base della colonna antonina, decursio sx 02.JPG|thumb|right|260px|Детайл от основата на Антониновата колона]]
* [[Historia Augusta]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Antoninus_Pius*.html Antoninus Pius]
Ред 79:
* [[Аврелий Виктор]], [http://www.roman-emperors.org/epitome.htm Epitome De Caesaribus ]
 
== Външни препратки ==
== Литература ==
* [http://www.roman-emperors.org/tonypis.htm Weigel, Richard D., "Antoninus Pius (A.D. 138-161)", ''De Imperatoribus Romanis'']
* [http://www.livius.org/am-ao/antoninus/pius.html Antoninus Pius] livius.org
 
== Литература ==
* Michael Grant: ''The Antonines. The Roman Empire in Transition'', London 1994.
* Willy Hüttl: ''Antoninus Pius''. 2 Bände, Calve, Prag 1933 und 1936. Nachdruck Arno Press, New York 1975, ISBN 0-405-07089-6. (Standardwerk)