Разлика между версии на „Джетро Тъл“

м (→‎1962–1968: Възникване: фнимавайте...)
=== 1969–1971: Формиране на собствен стил ===
{{раздел-мъниче}}
По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - Stand Up (1969) - превръща групата в един от водещите арт-рок състави, който за разлика от Кинг Кримзън или Емерсън, Лейк енд Палмър се оказва и търговски успешен: Stand Up, както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. "Bourée" е джазирана преработка на камерна пиеса на Й. С. Бах, "Fat Man" е първата песен на групата умишлено наподобяваща британския фолклор, а "Another Day Yesterday" въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - "We Used To Know" - се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на Ийгълс "Хотел Калифорния" възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.
 
=== 1972–1976: Прогресив рок ===