По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - ''Stand Up'' (1969) - превръща групата в един от водещите арт-рок състави, който за разлика от [[Кинг КримзънКримсън]] или [[Емерсън, Лейк енд Палмър]] се оказва и търговски успешен: ''Stand Up'', както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. "Bourée" е джазирана преработка на камерна пиеса на [[Йохан Себастиан Бах|Й. С. Бах]], "Fat Man" е първата песен на групата наподобяваща британския фолклор, а "Another Day Yesterday" въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - "We Used To Know", се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на [[Ийгълс]] "Hotel California" възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.
