Уикипедия

Марко Балабанов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Марко Балабанов
| портрет = Marko Balabanov.jpg
| описание = български политик и учен
| роден-дата = [[1837]]
| роден-място = [[Клисура]], [[Османска империя]]
Ред 12:
}}
 
'''Марко Димитриев Балабанов''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]] от [[Консервативна партия|Консервативната партия]], и по-късно от [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]].

Той е първият [[министър на външните работи и изповеданията|външен министър]] на България и заема този пост на два2 пъти – през 1879 и през 1883-1884 годинаг. През 1901 годинаг. е [[председател на Народното събрание|председател]] на XI Обикновено Народнонародно събрание.
 
== Биография ==
Марко Балабанов е роден в семейството на [[КлисураАбаджийство|абаджия]] презв [[1837Клисура]] година в семейството напрез [[Абаджийство|абаджия1837]] г. Първоначално учи в [[килийно училище|килийното училище]] в родното си село, а след това завършва гръцкото [[Семинария в Халки|богословско училище на остров Халки]] със съдействието на митрополит [[Константиос Калогерас|Константиос Бурсенски]]. През следващите години учи [[право]] в [[Атина]], [[медицина]] в [[Париж]], [[философия]] в [[Хайделберг]] и в крайна сметка завършва право в Париж.<ref name="ташев">{{ташев|43-44}}</ref>
 
От 1870 годинаг. работи като [[адвокат]] и [[журналист]] в [[Цариград]] и взима участие в създаването на независима [[Българска екзархия]]. Редактор е на вестник „Век“ в Цариград (1874-1876).<ref name="ташев"/> През есента на 1876 годинаг., заедно с [[Драган Цанков]], предприема обиколка в Европа, за да представи тежкото положение на българския народ след [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
 
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] Марко Балабанов е вицегубернатор на [[Свищов]] и [[Русе]] (1878–1879), след което се включва в Консервативната партия и е външен министър в [[Правителство на България (1)|първото правителство]] на България, водено от [[Тодор Бурмов]]. През следващите години е дипломатически представител в [[Османска империя|Османската империя]] (1880–1883). През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на [[Либерална партия|Либералната партия]], обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883-1884 година отново е външен министър във [[Правителство на България (8)|втория]] и [[Правителство на България (9)|третия кабинет]] на Драган Цанков.<ref name="ташев"/>
 
Марко Балабанов преподава [[гръцки език]] и литература (1889-1898) и римско, византийско и канонично право (1892-1902) в новосъздаденото Висше училище, днес [[Софийски университетСУ|Софийски университет „Свети Климент Охридски“]]. От 1881 годинаг. е дописен, а от 1884 годинаг. - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. През 1902-1903 годинаг. е дипломатически представител в [[Румъния]], а през 1905 годинаг. - в [[Гърция]].<ref name="ташев"/>
 
Марко Балабанов умира на [[16 юни]] [[1921]] годинаг. в [[София]],<ref name="ташев"/> според [[Данаил Крапчев]] „в немотия“.<ref>Крапчев, Данаил. Марко Балабанов, в: Изминат път. Избрани статии, София 1992, с. 220</ref>
 
== Библиография ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Балабанов“.