Александър Бутлеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Роден е на [[15 септември]] [[1828]] г. в [[Чистопол]], Русия. Почива на [[17 август]] [[1886]] г. в [[Бутлеровка]].
В 1844 година в Казанския университет постъпва висок младеж с ясни сини очи. Посрещат го с възторг. Това е Саша, синът на полковник Михаил Бутлеров,същия, който невъзмутимо посрещаше френските куршуми при Бородино и гордо разхождаше коня си по Елисейските полета. Саша има сини очи и упорито свити устни. Останал рано без майка, израства в село Бутлерсвка под строгите грижи и спартанскот възпитание на баща си. Още твърде малък. Саша прави дълги разходки из околността, събира растения и пеперуди. В гимназията естествените науки отстъпват място на химията. Бутлеров я обиква силно изавинаги. За него няма нищо по-приятно от това, да прави опити. Сам, скрит от другарите си, той прелива течности от стъкленица в стъкленица, нагрява
колби. Неведнъж опитите излизат несполучливи, неведнъж Саша стои в кариера на пансиона. Но никога съмнение и разкаяние не разяждат сърцето му. И ето новата любов го довежда да учи химия в Казанския университет. Тук може спокойно да прави
опити. Но сякаш и това не е достатъчно за СашаБутлеров. Лабораторните занимания му се струват недостатъчни. Той решава — ще си направи домашна лаборатория. Така ще може да прави опити, колкото си иска, дори и през нощта. Наистина тази лаборатория е съвсем малка, липсват много неща, но въпреки всичко упоритият младеж успява да получи различни сложни съединения. В университета Саша се сближава със своя преподавател Н. Н. Зинин — професор по химия. Ученият вижда в младежа големи способности. Той го обиква, помага му, ръководи научните му опити. И като студент Саша не се отказва от своите сбирки и хербарии.Той винаги е начело, когато приятелите му тръгватсред природата. Дори сам организира експедиция, която изучава растенията и животните в киргизките степи. Безкрайните разходки по степта оставят незабравим спомен в Саша. Той и четиримата му другари събират огромен материал за хербариите си, ловят пеперуди и насекоми. Но годините летят неусетно. Бутлеров завършва, но не се разделя с Казан. Отначало чете лекции пофизика, физическа география, неорганична химия. По- късно става професор. Цели деветнадесет години Александър Бутлеров остава в Казанския университет. И това са години на най-плодовит и упорит труд, на безчислени опити, които раждат знаменитата му теория за строежа на веществото. Като професор в Казанския университет, Бутлеров получава задгранична командировка. Посещава много научни центрове в Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария и Англия. Той се среща със светилата на световната химия, запознава се с тяхната работа, прави си изводи. През този период от изследователската си дейност Бутлеров се занимава със синтезата на органичните съединения. През 1861 година Бутлеров отново посещава Западна Европа. Този път той отива да противопостави собствените си възгледи на теориите на западните химици. На XXXVI конгрес на немските естествоизпитатели и лекари той изнася доклада „За химичния строеж на веществото". Бутлеров подчертава, че всяка научна теория трябва да произлиза от фактите, които обяснява. С появяването на нови факти, които не се побират в рамките на дадената теория, тя трябва да отстъпи мястото си на нова, съдържаща по широки обобщения. Теорията на Бутлеров е посрещната с хладно мълчание. Завърнал се в Русия, Бутлеров се заема с още по- голяма упоритост за окончателното оформяне на своята теория за строежа. Тогава в науката е общо- приета теорията на френския учен Жерар. Тя отхвърля всякакви предположения за вътрешния строеж на молекулите и възможността да се изясни той. Жерар и неговите привърженици пишат за едно и
също вещество различни формули в зависимост от химичните реакции. Същността на Бутлеровата теория за строежа на веществото се заключава в това, че като се изследват химичните превръщания на веществата, може да се разбере вътрешната структура на молекулите. Като признава определена химична структура за всяка молекула, Бутлеров твърди, че тази структура може да бъде изразена с една рационална формула. Такава формула изразява всичките основни химични свойства на дадено вещество. Той
винаги подчертава, че говори за химичен строеж, а не просто за строежа на молекулите. Явлението изомерия е основен факт, който заляга в неговата теория. Като се познава добре теорията за строежа на веществото, могат теоретически да се определят всички възможни изомери на съединението. През 1868 година, вече като известен професор, Бутлеров поема катедрата по органична химия Петербургския университет. Той е винаги в числото на прогресивно настроените професори. Твърдо се бори за чистотата на руската Академия на науките. Тя трябва да е руска и в нея да членуват само руски учени. Не веднъж той влиза в остри спорове с тези, които искат да предоставят академично място на чужденци. Със своята теория за строежа на веществото Бутлеров и днес не е загубил името си на голям учен.
{{Мъниче-учен}}
| |||