Галба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
'''Сервий Сулпиций Галба''' ({{lang-la|Servius Sulpicius Galba}}) е [[римски император]] от [[юни]] [[68]] г. до [[15 януари]] [[69]] г. - близо половин година. Галба е първият, управлявал през [[Годината на четиримата императори]].
Галба произхожда от знатната и прославена патрицианска фамилия на [[Сулпиции]]те,
Избран за [[претор]] през 20 г., управител на провинцията [[Галия Аквитания|Аквитания]] и [[консул]] през 33 г., Галба се радва на добра репутация в [[Галия]], [[Германия]], [[Африка]] и [[Испания]] заради военните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. Той бил известен също така и със своята жестокост и безпощадност спрямо престъпниците. След смъртта на [[Калигула]] не се вслушва в съветите на близките си и отказва претендентството да застане начело на държавата, а служи вярно на [[Клавдий]]. През първата половина от управлението на [[Нерон]] не участва в политическия живот, докато през [[61]] г. императорът му поверява управлението на [[Тараконска Испания]].
През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]], той получава титлата ''Цезар'' и влиза тържествено в [[Рим]]. ▼
▲През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]] през юни 68 г.,
== Принципат ==
С възкачването на Галба е сложен край на [[Юлиево-Клавдиева династия|Юлиево-Клавдиевата династия]], макар че голяма част от простолюдието съжалява за
Особено недоволни са преторианците — те не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки от Галба, който обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. В резултат префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му. Особено влияние над престарелия император имат консула [[Тит Виний|Виний]], префекта [[Корнелий Лакон|Лакон]] и [[либертини|либертина]] [[Икел]], фактически конролиращи управлението. Сред народа те били наричани "тримата възпитатели".
[[File:Galba single.jpg|thumb|ляво|
На [[1 януари]] 69 г. избухва бунт сред [[легион]]ите в [[Германия]], които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на Галба да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, той избира за помощник и наследник [[Луций Калпурний Пизон]], благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.
[[Отон]], бившият управител на [[Лузитания]], и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан и обезглавен на Форума ([[15 януари]] [[69]]). Главата на екзекутирания император била набучена на копие и занесена като трофей на Отон.
Според биографите му, въпреки неговата висока репутация като частно лице, Галба бил по-скоро лишен от пороци, отколкото надарен с особени добродетели. Светоний, историкът на ранната империя, не спестява съмнителните слухове по адрес на Галба - ръцете и краката му били увредени от [[артрит]], имал голям израстък, който придържал с превръзка, проявявал влечение към мъже, при това яки и зрели - негов дългогодишен любовник бил либертина Икел.
През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. [[Тацит]] съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.
| |||