Андалус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Peninsula iberica 1030 rus.svg|thumb|400 px350px|Политически образувания на Иберийския полуостров през 1031 г. или в годината на разпадане на Кордовския халифат‎]]
'''Ал-А́ндалус''' ({{lang-ar|الأندلس}}) е арабско-ислямското или по-точно [[маври|мавърското]] наименование на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]], т.е. римска [[Иберия]], с което [[понятие]] макар твърде разпространено да се означава само и предимно територията на съвременна [[Испания]], но то включва в себе си и тази на [[Португалия]].
 
== Етимология ==
Наименованието се прехвърля от [[Андалусия]] (автономна област в Испания) с разнообразно културно наследство от владичеството на различни народи върху целия Пиренейски полуостров. След [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]], през [[201 г. пр.н.е.]], областта на съвременна Андалусия е присъединена към [[Римска република|Римската република]] под името на [[Бетика]] с главен град [[Италика]] в близост до днешна [[Кордоба]].
 
Испанският топоним ''Andalucía'' навлиза в употреба в [[кастилски език|кастилския език]] на испанците през 13 век под формата ''el Andalucía''. То е опосредствено от маврите, като е писмено засвидетелствано още през 715 г. по времето на [[Мавърско завоюване на Иберийския полуостров|мавърското завладяване на Иберийския полуостров]].
 
Съвременната етимология на името Андалусия е изцяло географска и се свързва с [[историческа област|историческата област]] Андалусия. То идва от латинската представка ''ante-'' (т.е. семантично преди) и корена от названието Lusi(tani)a и се превежда като "преди„преди [[Лузитания]]" от позицията на останалите извън властта на [[Древен Рим]] и [[Римска империя|Римската империя]] неколонизирани територии на полуострова, които са предимно на северозапад и към [[Пиренеи]]те - [[Галисия]] и [[страната на баските]].
 
== В масова употреба ==
Ред 14:
Последната мюсюлманска държава в Ал-Андалус е [[Емирство Гранада]], завладяно от християнската [[Испанска корона]] през 1492 г.. През 15 век е завършена [[Реконкиста]]та и християните започнали да навлизат и в мюсюлманските територии на Северна Африка, същевременно усвоявайки и [[Нов свят|Новия свят]] (не само Америка, но и Азия) по силата на разделението по [[Тордесиляски договор|Тордесиляския договор]].
 
== Етносоциални общности население в Ал-Анадлус ==
* [[Маври]] — собствено северноафрикански мюсюлмани от които: [[араби]], съставляващи малцинство (30 — 40 % от населението на Ал-Андалус) и преселили се от [[Ориент]]а и главно от [[Велика Сирия]], които заемат най-високите позиции в държавната администрация, т.е. те са в привилегировано положение на елит в халифата, нещо като [[номенклатура]], а същи и [[бербери]] изпълняващи ролята на наемници в армията и заемащи ниските постове в държавната администрация (около 5 — 10 % от населението на Ал-Анадлус, като те владеят и официалния [[арабски език]], а не само [[берберски езици]]);
* [[Мувалади]] — [[християни]] от [[Романски народи|романски произход]], приели външно [[ислям]]а по принуда или от практическа потребност с цел оцеляване или службогонство, които практически са се почти напълно слели с мюсюлманите (около 5 % от населението на Ал-Андалус).
Ред 29:
Първоначално след нахлуването на арабите и берберите, [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]] престава да съществува и територията станала известна като Ал-Андалус става част от Омаядския халифат, а след това се формира независима държава със столица Кордоба, известна като [[Кородовски емират]], а в последствие и [[Кордовски халифат]].
 
През 1031 г. Кордовския халифат се разпада на много малки държавички, известни като [[тайфа|тайфи]], откъдето в българския произхожда и негативната конотация, синоним на тълпа (виж също и [[погром в Гранада]]). Постепенно мощта на християнските кралства в северната част на полуострова на Ал-Андалус нараства и Реконкистата дава своите плодове, намалявайки все повече и повече територията, контролирана от мюсюлмани. В същото време мюсюлманите не са повече от една трета от цялото население на Ал-Андалус, като в страната има и значителен брой [[християни]] и [[евреи]] - т.нар. [[сефаради]]. С превземането на [[Гранада]] през януари 1492 г. от католическите крале [[Фердинанд Арагонски]] и [[Исабела Кастилска]] завършва един исторически процес, започнал непосредствено след навлизането на маврите на полуострова - — през 722 г. с [[битката при Ковадонга]], т.е. точно 770 години (или приблизително осем века) и повечето време от новата ера към момента на [[откриване на Америка]].
 
== Източници ==