Кукленски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
}}
'''Кукленският манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ или „Свети Врач“ (от Свети Врачове)''' e [[България|български]] [[православие|православен]] [[манастир]], разположен
Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните [[траки]]. Народното име на манастира е „Свети
==История==
Първоначалното име на манастира е “Св. Безсребърници” според запазения ктиторски надпис на аязмото. Не случайно за патрон на обителта са избрани светите Безсребърници Козма и Дамян, широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си, манастирът е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности.
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Свети свети Козма и Дамян”. За първи път за него се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на [[Бачковския манастир]]. Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир.
Най-разпространената теза е, че Кукленският манастир е основан по време на [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) около целебен извор. [[Аязмо|Аязмото]] е било познато и на древните [[траки]], водите на което според преданията церят лудост. По време на царуването на [[цар Иван Александър]] (1341-1371 г.), манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние.
Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. Кукленския манастир e бил закрилян от турските власти, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. За това загатва и народното предание, според което прогонените от потурнаците български монаси от [[Белочерковски манастир|Белочерковския манастир]] намерили убежище тук. Поради това, не е изключено, след покоряването на България, тук да са намерили убежище някои от учениците на [[Евтимий Търновски]], които са го придружавали при заточаването му в близкия Бачковски манастир. Те именно е възможно да са пренесли от [[Търново]] в Кукленския манастир прочутия [[Иван Александров Песнивец]] от 1337 г. (съхранява се сега в библиотеката на БАН), който бил открит в ново време на тавана на манастирската църква.
През [[Османско робство|османското робство]] светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти.
Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на турското робство. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от [[Горноводенски манастир|Горноводенския манастир]]. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.
В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. св. обител е възстановена с помоща на родолюбиви българи от Пловдивско. За нейното добро материално положение през този период свидетелства една преписка от 1632 г. към триод от XVI в. През 1695 г. манастирът е бил посетен и от сръбски монаси. Духовни връзки поддържал и с атонските манастири, откъдето получил някои печатни богослужебни книги.
В карая на XVII в. в манастира се оформила прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и калиграфи и се обучавали млади граматици и краснописци. Най-плодовитият от тях бил [[Кръстю Граматик]], който макар и светско лице преписал и илюстрирал в манастира доста богослужебни книги. Част от ръкописното наследство от тази епоха се съхранява в Пловдивската народна библиотека „Христо Ботев“.
През [[Възраждането]] в манастира се помещава и [[килийно училище]]. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.
Понастоящем манастирът е действащ женски. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на свети свети Козма и Дамян. За празник на манастира, както и на гр. Куклен, се смята и Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат хора от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие.<ref>Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.</ref>
==Архитектура и изкуство==
Кукленският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, две черкви – съборната „Св. Св. Козма и Дамян“ (XV в.) и нов храм “Св. Благовещение” ( построен през 50-те години на XX в.) и манастирско аязмо.
В старинния си вид от ХV-ХVІ в. манастирът се е запазил до двадесетте години на ХХ в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното. В оригиналния си замисъл манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона, а гостоприемницата, която започва от тук, преминава и на по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии, разположени в най-високата част, са били свързани от южната им страна със стопанския тракт. Основният комуникационен гръбнак лежи в центъра на пространството. Изключително ценен за българската архитектурна история е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради.
Съборната църква “Св. св. Козма и Дамян” е еднокорабна, едноапсидна сграда с две плитки конхи и с рамери – 22 х 8 м. Тя е с два притвора (нартекс и екзонартекс), като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. Планът на църквата наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърхна арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.
Външното архитектурно оформление на сградата е в доста опростен вид. Само няколкото плоскодънни надпрозоръчни ниши създават изжестно пластично разнообразие на фасадите. Погледната отвън черквата изглежда внушителна, но за сметка на това, вътрешното й пространство е твърде стеснено от масивния градеж и от високата олтарна преграда.
Сградата има три строителни етапа. Първият етап (датиран към XV в.) включва изграждането на квадратен наос, покрит с масивен сляп купол и просторна олтарна част с три полукръгли ниши. Вероятно през XVIII в. на запад от наоса е построен правоъгълен притвор, който е свързан с наоса чрез три отвора, завършващи с островърхи арки. През XIX в. към църковната сграда е прибавено обширно външно паянтово преддверие.
Цялата вътрешност на църквата, още при самото й изграждане, е била покрита със стенопис. Обяснителните текстове към фреските са били изписани на старобългарски, което е свидетелство за българското църковно влияние в манастира през този период.
Стенописната украса на църквата също датира от няколко периода. От най-старите стенописи е запазена сцената „Страшният съд“ на източната стена на притвора, както и добре съхраненият образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Преобладаващият слой стенописи са от 1862 г, когато в манастира се е чувствало силно гръцко църковно влияние. Тогава старите стенописи на храма, заедно със старобългарските надписи, са били замазани с вар и покрити с нови, не толкова художествено стойностни, стенописни изображения. В паянтовия притвор пък има стенописи от XIX в., които се отнасят към школата на народните примитиви.
В иконостаса на кукленската манастирска черква са били употребявани много стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Особен интерес представлява иконата „Св. 40 мъченици“, която днес се съхранява в НХГ.<ref>Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.</ref>
==Aязмото==
Голямото богатство на манастира, с което е известен на длъж и шир, е целебният извор – аязмо. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на “Св. Безсребърници”. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира “Св. Безсребърници” в 1795 г. 1 септември.” Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система. Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде.
Друга чудатост на Кукленския манстир са железните окови, намиращи се в притвора на манастирската черква. Някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода. и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук - до аязменият извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин:
Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.
И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
{{Br}}
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgariaphotos.net/?pit=324&pt=423&it=733 Снимки на Кукленски Манастир]
| |||