Кукленски манастир: Разлика между версии

 

==Архитектура и изкуство==

Кукленският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, две черкви – съборната „Св. Св. Козма и Дамян“ (XV в.) и нов храм “Св. Благовещение” ( построен през 50-те години на XX в.) и манастирско аязмо.

В старинния си вид от ХV-ХVІ в. манастирът се е запазил до двадесетте години на ХХ в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното. В оригиналния си замисъл манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона, а гостоприемницата, която започва от тук, преминава и на по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии, разположени в най-високата част, са били свързани от южната им страна със стопанския тракт. Основният комуникационен гръбнак лежи в центъра на пространството. Изключително ценен за българската архитектурна история е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради.