Теософия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Думата била използвана през деветнайсти век от [[Елена Блаватска|Елена Петровна Блаватска]] за обозначаване на нейната религиозно-познавателна и философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка [[религия]] съдържа само част от [[истина]]та. Теософските учения съществуват от [[античност]]та и са отчасти свързани с [[аскетизъм|аскетизма]], [[мистика]]та, [[астрология]]та, [[езотерика]]та и [[окултизъм|окултизма]].
 
[[Философ]]и като [[Емануел Сведенборг]]<ref>Вера Ганчева Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)</ref> и [[Якоб Бьоме]]<ref>Бьоме, Я. (2012). ''Шестте аспекта на теософията.'' София: „Фрувег - ПЗП“. ISBN 9789548245111</ref><ref>НиколайБердяев, БердяевН. (2006). ''Философия на Свободниясвободния Духдух.Издател'' София: Захарий Стоянов., ISBN: 954739620X.2006 </ref>{{Недостатъчен}}<!-- В случая на Бьоме това е мнение на Николай Бердяев. Да се посочи страница от изданието, от където е цитатът, както и други надеждни източници. --> {{факт|обикновено са считани}} за теософи. Заедно с Хенри Стил Олкот, Уилям Куон Джъдж, и други Блаватска основала през 1875 [[Теософско Общество|Теософското Общество]]. Това общество се разцепило на различни организации, някои от които не употребяват вече термина "теософия".
 
Оксфордският речник описва теософията като "всякакви възможни философии, занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/[[интуиция]] (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения, следващи [[индуизъм|индуистки]] и [[будизъм|будистки]] учения, както и стремеж към всемирно братство". Теософията на Блаватска обаче не се причислява към тази дефиниция, тъй като тя е не-теистична.(което е спорно, вероятно защото не е ориентирана към методи и не представлява метод за получаване на знания за Бога. В този смисъл, теософията на Блаватска можем да разглеждаме като продукт на личното и&#768; Богопознание).