Англо-саксонци

Терминът англосаксони (Anglo-Saxon) се използва от някои историци, за обозначаване на германските племена, които нахлуват и се заселват на юг и на изток от Великобритания, започнало в началото на 5 век и периода от създаването на англисйата нация до завладяването на Норман. Англо-саксонската епоха обозначава периот от английската история, между 550 и 1066 г. Възможно е термина да се използва за езика, известен също като староанглийски, който е говорен и писан от англосаксоните и техните потомци в Англия (и в части от югоизточната част на Шотландия, между средата на 5-ти и средата на 12-ти век.

Бенедиктинския монах Беде, пише в началото на 8-ми век, индентифицирайки англичаните като потомци на три германски племена:

• the Angles, които вероятно са дошли от Angeln (в съвременна Германия): Беде пише, че цялата им нация отива във Великобритания, напускайки бившата си земя празна. Името Англия произхожда от това племе.
• саксите от Долна Саксония (в съвременна Германия) и Холандия
• Jutles, вероятно от полуостров Ютланд (в съвременната Дания; на датски Jylland).

Техният език, англо-саксонски или староанглийски, който е получен от Ingvaeonic-западано германски диалекти, преобразувани в близкия английски език от 11-век. Езикът е бил разделен на четири основни диалекта: Западносаксонски, Merician, Northumbrian и Kentish.