Руска революция (1917): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
Ред 82:
[[Файл:Grand Duke Nicholas Mikhailovich of Russia (1859-1919) , young.jpg|200px|thumb|right|Великият княз [[Николай Михайлович]], най-радикалния в своите политически убеждения от Великите князе, заради което си спечелва прозвището „Филип Eгалитѐ“ (''Филип Равния'', от една от думите във френския републикански девиз). Той безуспешно се опитва да убеди царя за въвеждането в Русия на „отговорно министерство“. Участник във „Великокняжеската Фронда“ в края на 1916 г.]]
 
Всички тези фактори довеждат през 1916 г. до рязката загуба на доверие в режима. През тази година, Гучков, според неговите по-късни спомени, се опитва да организира, по модела на дворцовите преврати от 18 век, абдикирането на Николай II, и замяната му с един от Великите князе. През ноември, [[Павел Милюков]] открито обвинява в Думата правителството на руснака от немски произход [[Борис Щюрмер]] във водене на мирни преговори с Германия. През декември, малка група дворяни убива [[Григорий Распутин|Распутин]]. На 1 януари 1917 г. група заговорници, предлага на Великия княз [[Николай Николаевич]] да заеме трона на цар Николай II. Великият княз отказва предложението, заявявайки, че „хората и войниците няма да разберат насилствения преврат“, но не съобщава за това на царя на царя. След отказа на Николай Николаевич, като основен кандидат за ролята на нов цар започва да се разглежда Великия княз [[Михаил Александрович]]. Според Вуда, нито един от тези инциденти не е непосредствена причина за Февруарската революция, но те спомагат да се обясни защо монархията оцелява едва няколко дни след избухването на революцията. <ref name="Wood1979p25"/>.
 
В края на февруари, нередовните доставки на продоволствие в Петроград принуждават градската управа да вземе решение относно въвеждането на купони за хляб с норма един фунт на ден на човек. Това решение предизвиква паника и желание за запасяване с хляб, произтичат няколко погрома на хлебопекарни. С нарастването на кризата с доставките за Петроград зачестяват и стачките. Стачниците често се появяват и прекъсват работата и в съседни заводи, като ги принуждават със сила да се присъединят към стачката. С началото на въстанието на петроградския гарнизон, този метод започва широко да се използва от въстаналите войници.