Стеван Сремац: Разлика между версии

От 13-годишен е в [[Белград]], където завършва [[гимназия]] и ''Историко-филологическия факултет на [[Белградски университет|Великата школа]]''. След завършването ѝ постъпва на работа като учител в главния град [[Ниш]] на новоприсъединените към [[Княжество Сърбия|княжеството]] земи на [[Поморавие]]то.

В Ниш Сремац прекарва десетте10-те най-хубави и ведри години от своя живот. Той е романтик по дух, немарлив към хладния и бездушен сръбски запад, но както сам се изразявал, тук намерил един живописен и екзотичен изток, където стария патриархален живот и идеи са запазили своята сила. Сремац се почувствал твърде комфортно сред тази „източна декорация“ от прости и сърдечни хора от стария калъп, за които в живота няма проблеми, но има жизнерадост. Именно тази характерна атмосфера и състояние на духа в стария и бодър Ниш долавя неподправено в произведенията си Сремац. Занимателно, реалистично и животописно с характерните думи, анекдоти, жестове, положения, изрази, песни и т.н. ни се представя именно тази нишка атмосфера в най-известните произведения на Сремац: [[Ивкова слава]] (екранизирана), [[Зона Замфирова]] (екранизирана), [[Чичо Юрдан]], [[Ексик-Аджи]] и др. Произведенията носят силен локален цвят.

Сремац започва да пише в зряла възраст (през [[1890]]-та г.), впечатлен от старовремския патриархален живот, който се е запазил в новоприсъединените към Сърбия български краища. Това, че Сремац е [[филолог]] по образование, му помага да „фотографира“ живия народен нишки език на героите в произведенията си, всеки от които има реален прототип с действителни случки от живота. Така например, когато в Ниш се е представяла на живо драматизираната негова повест „Ивкова слава“, бай Ивко е ставал между публиката и е одобрявал или протестирал някои прекалени или изопачени представяния от страна на автора. Също така, [[Зона Замфирова]] (главна героиня от едноименното произведение на Сремац) и баща и&#768;, стар нишки чорбаджия, са ноторно известни лица в цялата нишка околност.<ref>Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 158-160</ref>

[[Категория:НишНишлии]]