През [[1951]] г1951г. екип от учени от Катедрата по радиотехника и физика в [[Държавната политехника]] (Машинно-електротехнически институт от 1953 г., днес [[ТУС|Технически университет]]) в [[София]] започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора проф. [[Саздо Иванов]] да започнат експерименти за създаването на телевизия в страната. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници - тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа в края на [[1952]] г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май [[1953]] г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване - по кабел от зала до друга зала е предадена снимката на проф. [[Ангел Балевски]].
На покрива на сградата на Политехниката срещу [[паметник на Васил Левски|паметника на Васил Левски]] в София са поставени 2 предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през [[1953]] и [[1954]] г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на [[1 май]] [[1954]] г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - 2 пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина, а „Българска кинематография“ предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.
