Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването ѝ като солов и [[Музикална група|ансамблов]] инструмент, а също така и за съпровод на народни песни.
 
В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - [[1966]] г., а след това в гр. [[Котел]] - [[1967]] г. и село [[Широка лъка]] - [[1970]] г. От [[1972]] г. във ВМПИ в гр. [[Пловдив]] се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалисти с висше образование по гъдулка.
 
Гъдулките се изработват от цяло парче дърво и имат [[Круша|крушовидна]] форма. Всичките ѝ части се издялкват след което се издълбава корпусът. Горната част от овалната форма завършва с разширение, наречено “глава”. На главата, която има формата на [[кръг]], [[детелина]] или [[правоъгълник]] се намират дървените ключове за затягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” с два овални отвора, наричани “очи”. Струните се прикрепват към корпуса посредством “кокалче”. Инструментът може да има 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или [[метал]], като обикновено са с 3 или 4 струни.
 
[[Музикален тон|Тонът]] на гъдулката се получава чрез движението на лъка по струните. Той има извита форма и е изработен от дърво и конски косми. Всички струни на гъдулката се притискат с обратната страна на нокътя.
 
В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - [[1966]] г., а след това в гр. [[Котел]] - [[1967]] г. и село [[Широка лъка]] - [[1970]] г. От [[1972]] г. във ВМПИ в гр. [[Пловдив]] се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалисти с висше образование по гъдулка.
 
 
Анонимен потребител