Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Причини и начало на въстанието (1875): раздел |
|||
Ред 23:
Избухването на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-черногорско-турската война]] през лятото на 1876 съдейства за активизиране на въстанието в Босна, отслабнало в предходните месеци от бежанската вълна и разочарованието от липсата на социални реформи.<ref>{{Харв|Pavličević|1973|loc=135}}</ref> През юли черногорските войски нахлуват в Херцеговина и с помощта на местните въстаници нанасят няколко поражения на османските войски. Съсредоточавайки главните си сили на [[Морава]] и [[Тимок]], сръбското командване не оставя без внимание Босна. Във въстаналите райони е изпратен с оръжие и доброволци полковник [[Милета Деспотович]], който поема командването и организацията на антиосманската съпротива.<ref name="SIE4414"/><ref>{{Харв|Pavličević|1973|loc=135-137}}</ref>
Провъзгласяването на съединението между Сърбия и Босна предизвиква Австро-Унгария да заяви териториалните си претенции. С [[Райхщадско споразумение|Райхщадското споразумение]] (юли 1876) Русия се съгласява с австроунгарска окупация на Босна и Херцеговина. Споразумението е потвърдено през януари 1877, скоро след като проектът за автономия на двете области се проваля окончателно заедно с [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]].<ref>{{Харв|Pavličević|1973|loc=136-138}}</ref> Междувременно, поражението на сръбската армия от турците през октомври 1876 принуждава Белград да сключи примирие и намалява драстично подкрепата за въстанието. Черногорската армия продължава военните действия в Херцеговина (въстаниците съставляват над ¼ от състава ѝ), но е разбита през юни 1877. В Босна, с изключение на районите с хайдушки чети, обхватът на антиосманските действия се свива в северозападния край на страната. В началото на август 1877 този въстанически анклав, оглавяван от Деспотович, е унищожен от османците в резултат на битката при Църни потоци. Започналата междувременно [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турска война]] позволява на около хиляда въстаници да се задържат в планинските райони. Формалният край на въстанието настъпва през август 1878, когато по-голямата част от въстаниците начело с [[Голуб Бабич]] се предават на австро-унгарските окупатори.<ref>{{Харв|Pavličević|1973|loc=139-141}}</ref><ref>{{Харв|Генов|1978|loc=236-237}}</ref>
== Източници ==
| |||