Ейдриън Монк: Разлика между версии

Монк почти никога не е описван като да има невротично и маниакално разстройство. Понякога героите правят заобиколки, само и само да не го споменават, дори и за да избегнат неудобните недоразумения. Например в „Господин Монк и маратонецът“ Монк се здрависва с две бели жени, после с един чернокож мъж, а после си избърсва ръцете. Монк и Шарона позволяват по-скоро това да бъде прието като расизъм, отколкото да обяснят разстройството. Натали се отнася към него като към „специфичен“ и „настойчив“ и не обяснява истинската същност на проблемите му. ''За мен той е най-великият актьор!!!''