Рейнска конфедерация: Разлика между версии

Вместо да управлява монархически глава, както е било в Свещената Римска империя, най-високия пост в съюза се държи от [[Карл Теодор фон Далберг]], бивш главен [[канцлер]], носещ сега титлата [[принц]]-[[архиепископ]] на съюза. Като такъв той представлява и Президент на съюза на [[крал]]ете и контролира [[парламент]]а на съюза. Този парламент е подобен на съвременния, но въпреки това никога не се събира.

Рейнският съюз е над всички военни съюзи: членовете му трябва да доставят на Франция голям брой войска. В замяна на своето сътрудничество някои глави на териториални държави получават по-високи статуси: [[Баден]], [[Хесе]], [[Клефес]] и [[Берг]] стават [[велико херцогство|велики херцогства]], а [[Вюртемберг]] и [[Бавария]] се превръщат в [[кралство|кралства]]. Териториалните държави също биха могли да нарастват чрез [[медиатизация]] на по-малки или бивши имперски държави.

След загубата на Прусия срещу Франция през [[1806]] г. множество средни и малки териториални държави се присъединяват към Рейнския съюз. През [[1808]] г. той достига най-голямото си териториално разпространение като включва четири кралства, пет велики херцогства, тринадесет херцогства, седемнадесет княжества и свободните [[град]]ове на [[Ханза]] [[Хамбург]], [[Любек]] и [[Бремен]].

През [[1810]] г. големи части от северозападна Германия бързо влизат в Наполеоновата империя, за да може по-добре да се контролира търговското [[ембарго]] с [[Великобритания]] и Континенталната система.

Рейнският съюз пада през [[1813]] г. след погромният завършек на кампанията на Наполеон срещу [[Руската империя]]. Много от членовете на съюза променят своите виждания и позиции след [[Битка при Лайпциг|Битката на нациите]], когато става ясно, че Наполеон ще загуби [[Война на Шестата Коалициякоалиция|Войната на Шестата Коалициякоалиция]].