Уикипедия

Мануел Гарсия (баща): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
к.
к.
Ред 20:
}}
 
'''Мануѐл дел По̀пуло Висѐнте Родрѝгес Гарсѝя''' (''Manuel del Pópulo Vicente Rodriguez García'') е един отсред най-талантливите [[Испанци|испански]] музиканти от [[19 век]], известен [[тенор]], за когото [[Джоакино Росини|Росини]] пише партията на граф Алмавива в операта си „[[Севилският бръснар]]“.

Освен това е много добър [[композитор]], [[Педагогика|педагог]] и [[импресарио]], който успява да изгради певческата кариера на собствените си три деца и на много от учениците си. Той е баща и музикален педагог на известните оперни изпълнители [[Мануел Гарсия (син)|Мануел Патрисио Гарсия]], [[Мария Малибран]] и [[Полин Виардо]].<ref name="Manuel">{{en икона}} [http://www.harmonicorde.com/Manuel%20Garcia%20%281775-1832%29.html Manuel Garcia]</ref><ref name="Questia">{{en икона}} [http://www.questia.com/library/encyclopedia/garcia-manuel-del-popolo-vicente.jsp Questia Encyclopedia/Rodriguez, Manuel del Pópulo Vicente]</ref>
 
== Ранни години ==
Мануел е роден в бедно семейство на обущар в [[Севиля]] на [[21 януари]] [[1775]]&nbsp; г. Малко се знае за детството и музикалното му обучение. Има данни, че е бил [[хор]]ист в [[катедрала]]та на родния си град. Предполага се, че е учил пеене и музика при [[капелмайстор]]а на катедралата ''Антонио Рипа'', а също и при [[Виолончело|виолончелиста]] ''Хуан Алмарча'' в [[Църква (сграда) |църквата]] „Сан Салвадор“.<ref name="Manuel"/>▼
 
В началото на 1790-те Гарсия живее в [[Кадис]], където се присъединява към театралната музикална трупа на Жозе Моралес. Влюбва се в дъщерята на Моралес, Мануела, успешна [[Певец|певица]], [[Актьор|актриса]] и [[танц]]ьорка. Въпреки несъгласието на родителите си, младата двойка се оженва тайно на [[8 май]] [[1797]]&nbsp; г.<ref name="Manuel"/>▼
▲Мануел е роден в бедно семейство на обущар в [[Севиля]] на [[21 януари]] [[1775]]&nbsp;г. Малко се знае за детството и музикалното му обучение. Има данни, че е бил [[хор]]ист в [[катедрала]]та на родния си град. Предполага се, че е учил пеене и музика при [[капелмайстор]]а на катедралата ''Антонио Рипа'', а също и при [[Виолончело|виолончелиста]] ''Хуан Алмарча'' в [[Църква (сграда) |църквата]] „Сан Салвадор“.<ref name="Manuel"/>
 
▲В началото на 1790-те Гарсия живее в [[Кадис]], където се присъединява към театралната музикална трупа на Жозе Моралес. Влюбва се в дъщерята на Моралес, Мануела, успешна [[Певец|певица]], [[Актьор|актриса]] и [[танц]]ьорка. Въпреки несъгласието на родителите си, младата двойка се оженва тайно на [[8 май]] [[1797]]&nbsp;г.<ref name="Manuel"/>
 
== Мадрид и Малага (1798-1807) ==
В началото на [[1798]]&nbsp; г. двамата се преместват в [[Мадрид]], където на [[31 май]] същата година се състои [[премиера]]та на малко [[интермецо]], композирано от Гарсия. Към края на [[1799]]&nbsp; г. Мануел за кратко попада в [[затвор]]а, тъй като участва в сбиване с един от охранителите в театъра. След освобождаването си заминава за [[Малага]], а Мануела се връща в Кадис, където отново се присъединява към трупата на баща си. През следващите няколко години отношенията между двамата съпрузи са силно обтегнати.<ref name="Manuel"/>▼
 
▲В началото на [[1798]]&nbsp;г. двамата се преместват в [[Мадрид]], където на [[31 май]] същата година се състои [[премиера]]та на малко [[интермецо]], композирано от Гарсия. Към края на [[1799]]&nbsp;г. Мануел за кратко попада в [[затвор]]а, тъй като участва в сбиване с един от охранителите в театъра. След освобождаването си заминава за [[Малага]], а Мануела се връща в Кадис, където отново се присъединява към трупата на баща си. През следващите няколко години отношенията между двамата съпрузи са силно обтегнати.<ref name="Manuel"/>
 
В Малага Мануел прави кариера на добър тенор и композитор. Репутацията му бързо расте и през [[1802]]&nbsp;г. е поканен да се върне в Мадрид. Там започва с изпълнението на ролята на граф Алмавива от операта на [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]] „[[Сватбата на Фигаро]]“. През следващите няколко години славата му расте и постепенно постига длъжностите първи тенор, композитор и директор на операта в Мадрид.<ref name="Manuel"/>
 
В този град поставя премиерите на няколко свои опери, най-известните от които са ''„Quien porfía mucho alcanza“'' ([[1802]]&nbsp;г.) и ''„El criado fingido“'' ([[1804]]&nbsp;г.). Сериозно негово постижение като композитор е операта ''„El poeta calculista“'' ([[1805]]&nbsp;г.). Арията ''„Yo que soy contrabandista“'' от нея става една от най-популярните композиции на Гарсия. По-късно двете му дъщери често изпълняват тази ария в рециталите си. Тя носи вдъхновение на много творци – [[Жорж Санд]] написва по нея пиесата си „Контрабандистът“, [[Ференц Лист]] композира [[рондо]]то ''„Fantastique“'', [[Роберт Шуман]] я използва в ''"Der Kontrabandiste"'', а през [[1925]]&nbsp; г. [[Федерико Гарсия Лорка]] включва мелодията в историческата си пиеса „Мариана Пинеда“.<ref name="Manuel"/>
 
== Париж (1807-1810) ==
През [[1807]]&nbsp; г. Гарсия кандидатства за [[паспорт]], за да пътуват до [[Франция]] и [[Италия]] за проучване на оперните сцени. Той никога повече не се завръща в Испания. Една от причините за това е, че напуска съпругата си Мануела и създава ново семейство със своя колежка, [[мецосопран]] и комична актриса. Това е Хоакина Брионес, с която често е пял на сцената на Мадридската опера. Няма данни, че бракът с Мануела Моралес някога е бил законно прекратен. В тази твърде скандална за времето си ситуация не е било възможно, а дори и опасно, двамата да останат да живеят в Мадрид. Още повече, че през [[1805]]&nbsp; г. се ражда първото дете на Хоакина и Мануел – малкият Мануел.<ref name="Manuel"/>▼
 
▲През [[1807]]&nbsp;г. Гарсия кандидатства за [[паспорт]], за да пътуват до [[Франция]] и [[Италия]] за проучване на оперните сцени. Той никога повече не се завръща в Испания. Една от причините за това е, че напуска съпругата си Мануела и създава ново семейство със своя колежка, [[мецосопран]] и комична актриса. Това е Хоакина Брионес, с която често е пял на сцената на Мадридската опера. Няма данни, че бракът с Мануела Моралес някога е бил законно прекратен. В тази твърде скандална за времето си ситуация не е било възможно, а дори и опасно, двамата да останат да живеят в Мадрид. Още повече, че през [[1805]]&nbsp;г. се ражда първото дете на Хоакина и Мануел – малкият Мануел.<ref name="Manuel"/>
 
Гарсия е перфекционист, изключително енергична личност, която често се поддава на импулсите си и неговата непредвидимост и оригиналност го съпътстват през целия му живот. Те са проникнали както в действията му, така и в музиката, която композира. Характерът му оказва голямо влияние върху развитието и на неговите деца.<ref name="Romanticism">{{en икона}} [http://muse.jhu.edu/login?auth=0&type=summary&url=/journals/opera_quarterly/v018/18.3bruder.pdf Project MUSE/Manuel Garcia (1775-1832): Chronicle of the Life of a "Bel Canto" Tenor at the Dawn of Romanticism/Volume 18, Number 3, Summer 2002]</ref>
 
Мануел и Хоакина имат три деца – Мануел (р. [[1805]]), Мария (р. [[1808]]) и Полин (р. [[1821]]). Бащата изключително упорито, безкомпромисно и понякога дори тиранично преподава на по-големите си деца [[пеене]] и [[Композиция (музика)|композиция]], но към малката си дъщеря е много внимателен.<ref name="Manuel"/> Синът му Мануел Патрисио Гарсия става оперен певец, [[баритон]] и един от най-търсените музикални педагози, преподавател в Парижката [[консерватория]] и Кралската академия в [[Лондон]].<ref name="Questia"/> През [[1854]]&nbsp; г. изобретява прототип на [[ларингоскоп]]а.<ref name="Manuel"/><ref name="Questia"/> Мария Малибран, мецосопран, е една от най-вълнуващите и известни примадони от началото на [[19 век]], постигнала изключителна популярност. Полин Виардо, също мецосопран, става известна певица, композитор и педагог. И трите му деца създават собствени музикални композиции.<ref name="Manuel"/><ref name="Who">{{en икона}} [http://www.definition-of.net/who-is-Manuel%2Bdel%2BPopolo%2BVicente%2BRodriguez%2BGarcia Who is Manuel del Popolo Vicente Rodriguez Garcia]</ref>
 
Новото семейство се установява в [[Париж]] и след известно недоволство от страна на местните тенори, на 11 февруари [[1808]]&nbsp; г. Гарсия прави своя дебют в операта „Гризелда“ на [[Фердинандо Паер]]. Певецът е добре приет както от обществеността, така и от специалистите, въпреки че е критикуван заради склонността му към многобройните музикални украшения.<ref name="Manuel"/> По това време той вече композира леки опери.<ref name="Who"/> Истинският му успех, обаче, идва с премиерата в Париж на неговата ''„El Poeta calculista“'' в театър "Одеон" на 15 март [[1809]]&nbsp; г. Операта е приета и аплодирана с голям ентусиазъм.<ref name="Manuel"/>
 
[[Картинка:Manuel Garcia by Sargent.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Мануел Гарсия, син от американския портретист Джон Сърджънт]]
[[Картинка:Maria Malibran by Léon Noël.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Мария Малибран от Алфонс-Леон Ноел]]
[[Картинка:Pauline Viardot-Garcia 1.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Полин Виардо]]
 
== Италия (1811-1816) ==
През [[1811]]&nbsp; г. семейството заминава за Италия, където Гарсия усъвършенства техниката си на пеене под ръководството на известния тенор ''Джовани Анцани''. При него той добива умения, които му дават възможност да се справя по блестящ начин с партиите в оперите на Росини. Прави своя дебют в театър „Сан Карло“ в Неапол на 6 януари [[1812]]&nbsp; г. в операта на [[Маркос Антонио Португал]] „Любовта не може да се купи със злато“. Изпълнява партията на Алберто ди Москабианка с известното мецосопрано [[Изабела Колбран]], бъдеща съпруга на Росини.<ref name="Manuel"/>▼
 
На 9 февруари [[1813]]&nbsp; г. отново в същия неаполитански театър се състои премиерата на неговата [[кантата]] за 3 гласа и [[оркестър]] „Диана и Ендимион“, отново по либрето на Андреа Тотола.<ref name="Almanacco">{{it икона}} [http://www.amadeusonline.net/almanacco.php?Start=0&Giorno=&Mese=&Anno=&Giornata=&Testo=Manuel+Garc%EDa&Parola=Stringa Amadeusonline/Almanacco di Gherardo Casaglia]</ref> В същия театър на 30 септември 1813 г. (по други данни на 8 ноември), отново с нея и с Хоакина, пеят в премиерата на новата му опера „Багдадският халиф“ по либрето на Андреа Тотола, която остава една от най-успешните произведения на Гарсия.<ref name="Manuel"/> На 4 ноември [[1814]]&nbsp;г. в театъра се състои и премиерата на друга негова опера - ''„La donzella di Raab“'', в която той изпълнява главната тенорова партия.<ref name="Almanacco"/> ▼
▲През [[1811]]&nbsp;г. семейството заминава за Италия, където Гарсия усъвършенства техниката си на пеене под ръководството на известния тенор ''Джовани Анцани''. При него той добива умения, които му дават възможност да се справя по блестящ начин с партиите в оперите на Росини. Прави своя дебют в театър „Сан Карло“ в Неапол на 6 януари [[1812]]&nbsp;г. в операта на [[Маркос Антонио Португал]] „Любовта не може да се купи със злато“. Изпълнява партията на Алберто ди Москабианка с известното мецосопрано [[Изабела Колбран]], бъдеща съпруга на Росини.<ref name="Manuel"/>
 
▲На 9 февруари [[1813]]&nbsp;г. отново в същия неаполитански театър се състои премиерата на неговата [[кантата]] за 3 гласа и [[оркестър]] „Диана и Ендимион“, отново по либрето на Андреа Тотола.<ref name="Almanacco">{{it икона}} [http://www.amadeusonline.net/almanacco.php?Start=0&Giorno=&Mese=&Anno=&Giornata=&Testo=Manuel+Garc%EDa&Parola=Stringa Amadeusonline/Almanacco di Gherardo Casaglia]</ref> В същия театър на 30 септември 1813 г. (по други данни на 8 ноември), отново с нея и с Хоакина, пеят в премиерата на новата му опера „Багдадският халиф“ по либрето на Андреа Тотола, която остава една от най-успешните произведения на Гарсия.<ref name="Manuel"/> На 4 ноември [[1814]]&nbsp;г. в театъра се състои и премиерата на друга негова опера - ''„La donzella di Raab“'', в която той изпълнява главната тенорова партия.<ref name="Almanacco"/>
 
В театър „Сан Карло“ в Неапол участва в поредица от оперни представления – Капитанът в ''„La donna soldato"'' на [[Фердинандо Орланди]], Ахил в "Ифигения в Авлида“ на Кристоф Глук, ''"I Manli"'' на [[Джузепе Николини]], отново Ахил, но този път в триактната [[опера-серия]] „Хекуба“ на [[Никола Антонио Манфроче]], Пармене в „Ритуалите на Ефес“ на известния певец-[[кастрат]] [[Джузепе Фаринели]], Егей в „Медея в Коринт“ на немския композитор [[Йохан Симон Майер]], „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и много други.<ref name="Almanacco"/>
 
На 4 октомври [[1815]]&nbsp; г. участва в ролята на Норфолк в премиерата на операта на Росини „Елизабет, кралица английска“ под диригентството на Никола Феста. На 20 февруари [[1816]]&nbsp; г. в Рим пее в премиерата на „Севилският бръснар“ с първоначално заглавие „Алмавива, или напразна предпазливост“. Изпълнява ролята на граф Алмавива, чиято партия е написана от Росини специално за него.<ref name="Manuel"/>
 
На 13 януари 1816 г. пее в римския "Театър Вале" като Линдоро в двуактната опера „Италианката в Алжир“ на Росини. Месец след това участва отново в Рим в театър „Аржентина“ в „Севилският бръснар“.<ref name="Almanacco"/>
 
== Лондон и Париж (1816-1825) ==
В началото на 1816 г. Гарсия заминава за Лондон, където участва в няколко спектакъла.<ref name="Who"/> Към края на годината семейството се завръща в Париж за участието на Гарсия в "Тайният брак" на [[Доменико Чимароза]]. Следващите години носят на Мануел най-големите му успехи, както като тенор, така и като композитор. През този период той открива училища по пеене в Лондон и Париж и пише „Упражнения и методи за пеене“ ([[1824]]&nbsp;г.). Една от най-вълнуващите му роли е тази на Отело от едноименната опера на Росини, която изпълнява многократно през живота си. Странно е, че ролята, която наистина възпламенява Париж е баритоновата партия на Дон Жуан, която Мануел изпълнява с впечатляваща артистичност.<ref name="Manuel"/>▼
 
▲В началото на 1816 г. Гарсия заминава за Лондон, където участва в няколко спектакъла.<ref name="Who"/> Към края на годината семейството се завръща в Париж за участието на Гарсия в "Тайният брак" на [[Доменико Чимароза]]. Следващите години носят на Мануел най-големите му успехи, както като тенор, така и като композитор. През този период той открива училища по пеене в Лондон и Париж и пише „Упражнения и методи за пеене“ ([[1824]]&nbsp;г.). Една от най-вълнуващите му роли е тази на Отело от едноименната опера на Росини, която изпълнява многократно през живота си. Странно е, че ролята, която наистина възпламенява Париж е баритоновата партия на Дон Жуан, която Мануел изпълнява с впечатляваща артистичност.<ref name="Manuel"/>
 
Парижката премиера на операта му „Багдадският халиф“ е на 22 май [[1817]]&nbsp;г. и е посрещната добре от музикалната критика. Немският критик ''Georg Ludwig Peter Sievers'' пише, че композицията е толкова блестяща, че прави чест на [[Класическа музика|класическата музика]], като едновременно е ерудирана и в същото време изчистена и доставяща голямо удоволствие на слушателите. Според критика, дори и най-взискателните ценители не биха могли да желаят нищо повече. ''(Allgemeine Musikalische Zeitung (16 юли 1817&nbsp;г.)''.<ref name="Manuel"/>
 
На 18 юли [[1821]]&nbsp; г. Хоакина ражда третото им дете – Полин. Мануел, който е много строг с Мария и брат и&#768; Мануел, е особено мек с най-малката си дъщеря. Преподава и&#768; уроци по пеене и композиция с много търпение и внимание и започва да я подготвя за концертиращ [[Пиано|пианист]]. След смъртта на Мария Малибран обаче, на младото момиче му се налага да замени пианото с кариерата на оперна певица.<ref name="pdf">{{en икона}} [http://www.hildegard.com/pdf_notes/494-02592_notes.pdf Pauline Viardot-Garcia (1821-1910)]</ref>
 
== Ню Йорк (1825-1827 г.) ==
През [[1825]]&nbsp; г. Гарсия е е ангажиран от богати търговци на [[вино]], за да постави една опера в ''„Park Theatre“'' в [[Ню Йорк]].<ref name="Вelcanto">{{ru икона}} [http://belcanto.ru/malibran.html Вelcanto/Мария Малибран (Maria Malibran)]</ref> Това е един изключително важен момент в историята на музиката в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], тъй като постановката е една от първите истински професионални [[Спектакъл|спектакли]] в страната, а музикантите представляват първата италианска трупа, посетила САЩ.<ref name="Questia"/><ref name="Romanticism"/><ref name="Вelcanto"/> Гарсия използва възможността да представи младата си и много талантлива дъщеря Мария и да и&#768; даде шанса да получи безценен опит за бъдещата си кариера. За няколко дни Мануел събира оперна трупа, в която включва и цялото си семейство. Сезонът се открива на 29 ноември със „Севилският бръснар“ от Росини. Гарсия изпълнява партията на граф Алмавива, Хоакина е като Берта, Мануел младши играе Фигаро, а Мария – Розина. През следващите няколко месеца целият американски елит се стича в театъра за да чуе трупата на Гарсия.<ref name="Вelcanto"/>▼
 
Освен „Севилският бръснар“, в Ню Йорк Гарсия поставя и изпълнява с трупата си и други опери на Росини - „Отело“, „Танкред“, „Турчин в Италия“ и „Пепеляшка“. Мануел написва две2 опери, в които включва арии специално за да подчертае големия диапазон на гласа на Мария. На 17 декември [[1825]]&nbsp; г. е премиерата на едната от тях -операта „Умният любовник“ ''(L'amante astuto)'', а на 25 април следващата година представя и другата - „Дъщерята на въздуха“ ''(La figlia dell'aria)''.<ref name="Manuel"/><ref name="Вelcanto"/>▼
▲През [[1825]]&nbsp;г. Гарсия е е ангажиран от богати търговци на [[вино]], за да постави една опера в ''„Park Theatre“'' в [[Ню Йорк]].<ref name="Вelcanto">{{ru икона}} [http://belcanto.ru/malibran.html Вelcanto/Мария Малибран (Maria Malibran)]</ref> Това е един изключително важен момент в историята на музиката в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], тъй като постановката е една от първите истински професионални [[Спектакъл|спектакли]] в страната, а музикантите представляват първата италианска трупа, посетила САЩ.<ref name="Questia"/><ref name="Romanticism"/><ref name="Вelcanto"/> Гарсия използва възможността да представи младата си и много талантлива дъщеря Мария и да и&#768; даде шанса да получи безценен опит за бъдещата си кариера. За няколко дни Мануел събира оперна трупа, в която включва и цялото си семейство. Сезонът се открива на 29 ноември със „Севилският бръснар“ от Росини. Гарсия изпълнява партията на граф Алмавива, Хоакина е като Берта, Мануел младши играе Фигаро, а Мария – Розина. През следващите няколко месеца целият американски елит се стича в театъра за да чуе трупата на Гарсия.<ref name="Вelcanto"/>
 
Едно от най-важните събития за сезона, обаче, е премиерата на операта на Моцарт "[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]", показана на 23 май [[1826]]&nbsp; г., когато в публиката присъства Лоренцо Да Понте, либретистът на тази опера.<ref name="Manuel"/> Гарсия пее главната роля, Хоакина изпълнява ролята на Дона Елвира, Мария е Церлина, а Мануел младши поема партията на Лепорело. Трупата изпълнява и популярната тогава опера на [[Николо Цингарели]] „Ромео и Жулиета“. Отзиви за тези спектакли дават [[Жозеф Бонапарт]] (брат на [[Наполеон Бонапарт]] и бивш крал на Испания), [[Джеймс Фенимор Купър]] (автор на „Последният мохикан“), ''Fitz-Greene Halleck'' (американски [[поет]]) и Лоренцо Да Понте.<ref name="Вelcanto"/> ▼
▲Освен „Севилският бръснар“, в Ню Йорк Гарсия поставя и изпълнява с трупата си и други опери на Росини - „Отело“, „Танкред“, „Турчин в Италия“ и „Пепеляшка“. Мануел написва две опери, в които включва арии специално за да подчертае големия диапазон на гласа на Мария. На 17 декември [[1825]]&nbsp;г. е премиерата на едната от тях - „Умният любовник“ ''(L'amante astuto)'', а на 25 април следващата година представя и другата - „Дъщерята на въздуха“ ''(La figlia dell'aria)''.<ref name="Manuel"/><ref name="Вelcanto"/>
 
Една отСред най-силните опери на Гарсия е „Дон Кихот“, чието композиране вероятно започва в Ню Йорк. Това е двуактна [[опера-буфа]], написана на [[Италиански език|италиански]] по романа на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], но с отклонения от неговата фабула. В нея се забелязват както влиянието на Росини и Моцарт, така и типично испанска музика, каквато е [[ария]]та на Доротея ''“Nato al modo”'' или [[секстет]]а от второ действие ''“Qual ardire!”''. Операта е трудна за изпълнение поради големия гласов диапазон, необходим за ариите, предвидени за Мария и за самия Мануел. Предполага се, че премиерата и е била през [[1827]]&nbsp; г. в ''„Park Theatre“'' на Ню Йорк. На 12 ноември [[2005]]&nbsp; г., по случай 400-годишнината на [[Дон Кихот]], операта е поставена в град [[Томелосо]] от испанския [[диригент]] ''Juan de Udaeta'', който работи по оценка на фонотеката на град Мадрид. Любопитен факт е, че фонотеката притежава уникална колекция от творби с тема „Дон Кихот“, съдържаща повече от сто произведения. <ref name="discos">{{es икона}} [http://www.opusmusica.com/030/quijote.html Opus Musica/Revista de musica clasica/Crítica de discos/El Quijote de Manuel García/Noviembre 2008]</ref> ▼
▲Едно от най-важните събития за сезона, обаче, е премиерата на операта на Моцарт "[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]", показана на 23 май [[1826]]&nbsp;г., когато в публиката присъства Лоренцо Да Понте, либретистът на тази опера.<ref name="Manuel"/> Гарсия пее главната роля, Хоакина изпълнява ролята на Дона Елвира, Мария е Церлина, а Мануел младши поема партията на Лепорело. Трупата изпълнява и популярната тогава опера на [[Николо Цингарели]] „Ромео и Жулиета“. Отзиви за тези спектакли дават [[Жозеф Бонапарт]] (брат на [[Наполеон Бонапарт]] и бивш крал на Испания), [[Джеймс Фенимор Купър]] (автор на „Последният мохикан“), ''Fitz-Greene Halleck'' (американски [[поет]]) и Лоренцо Да Понте.<ref name="Вelcanto"/>
 
▲Една от най-силните опери на Гарсия е „Дон Кихот“, чието композиране вероятно започва в Ню Йорк. Това е двуактна [[опера-буфа]], написана на [[Италиански език|италиански]] по романа на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], но с отклонения от неговата фабула. В нея се забелязват както влиянието на Росини и Моцарт, така и типично испанска музика, каквато е [[ария]]та на Доротея ''“Nato al modo”'' или [[секстет]]а от второ действие ''“Qual ardire!”''. Операта е трудна за изпълнение поради големия гласов диапазон, необходим за ариите, предвидени за Мария и за самия Мануел. Предполага се, че премиерата и е била през [[1827]]&nbsp;г. в ''„Park Theatre“'' на Ню Йорк. На 12 ноември [[2005]]&nbsp;г., по случай 400-годишнината на [[Дон Кихот]], операта е поставена в град [[Томелосо]] от испанския [[диригент]] ''Juan de Udaeta'', който работи по оценка на фонотеката на град Мадрид. Любопитен факт е, че фонотеката притежава уникална колекция от творби с тема „Дон Кихот“, съдържаща повече от сто произведения. <ref name="discos">{{es икона}} [http://www.opusmusica.com/030/quijote.html Opus Musica/Revista de musica clasica/Crítica de discos/El Quijote de Manuel García/Noviembre 2008]</ref>
 
В Ню Йорк Мария бързо се превръща в любимка на нюйоркското общество. Тук се омъжва за [[Французи|френския]] [[Банка|банкер]] и [[търговец]] на вино Франсоа Еужен Малибран, приема фамилията му и остава в града. Въпреки че този брак не трае дълго, тя остава известна като Ла Малибран до края на краткия си живот. Отношенията между Мануел и Мария след брака и&#768; силно се обтягат и в продължение на няколко години двамата не се срещат.<ref name="Вelcanto"/>
 
== Мексико (1827-1829г.) ==
След Ню Йорк, през [[1827]]&nbsp; г., цялото семейство, но без Мария, заминава за [[Мексико]], където отново представят висококачествени изпълнения на оперите на Росини, Моцарт и собствени произведения на Гарсия. Тук протичат и премиерите на две2 от новите му опери. Премиерата на ''„El Abufar, ossia La famiglia araba“'' е на 13 юли 1827 г. в ''„Teatro de los Gallos“'' в [[Мексико сити]]. В същия театър, но на 8 май следващата година е представена и втората му опера „Семирамида“.<ref name="Manuel"/> ▼
 
Семейството решава да се засели в Мексико завинаги, но [[Политика|политическата]] ситуация в страната им попречва. На 20 декември 1827 г. е провъзгласен прословутият [[указ]] за експулсиране на [[Испанци|испанските граждани]] от Мексико. Въпреки че има изключения за хора, "полезни за [[република]]та" (включително и [[музикант]]и), ситуацията е твърде опасна и през октомври [[1828]]&nbsp; г. Гарсия, заедно със семейството си, е закаран под конвой до [[Пристанище|пристанищния]] град [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]].<ref name="Manuel"/> ▼
▲След Ню Йорк, през [[1827]]&nbsp;г., цялото семейство, но без Мария, заминава за [[Мексико]], където отново представят висококачествени изпълнения на оперите на Росини, Моцарт и собствени произведения на Гарсия. Тук протичат и премиерите на две от новите му опери. Премиерата на ''„El Abufar, ossia La famiglia araba“'' е на 13 юли 1827 г. в ''„Teatro de los Gallos“'' в [[Мексико сити]]. В същия театър, но на 8 май следващата година е представена и втората му опера „Семирамида“.<ref name="Manuel"/>
 
Посещението в Мексико им донася добри финансови успехи, но във Веракрус са нападнати и ограбени от [[Гангстер|бандити]]. Семейството загубва 6000 [[Щатскищатски долар|долара]]а в [[злато]], но всички остават живи и без никакви наранявания, само със спомените за изпитания страх.<ref name="Barbara">{{en икона}} [http://books.google.bg/books?id=zppg-I0Bw1UC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PR11#v=onepage&q&f=false Barbara Kendall-Davies - „The Life and Work of Pauline Viardot Garcia: The years of fame, 1836-1863"/Cambridge Scholars Press/2003/ISBN1904303277]</ref> Според [[легенда]]та, след като ги ограбват, негодниците принуждават Гарсия да пее. Той пее толкова добре, че силно ги впечатлява и те му връщат част от ограбеното.<ref name="Manuel"/> ▼
▲Семейството решава да се засели в Мексико завинаги, но [[Политика|политическата]] ситуация в страната им попречва. На 20 декември 1827 г. е провъзгласен прословутият [[указ]] за експулсиране на [[Испанци|испанските граждани]] от Мексико. Въпреки че има изключения за хора, "полезни за [[република]]та" (включително и [[музикант]]и), ситуацията е твърде опасна и през октомври [[1828]]&nbsp;г. Гарсия, заедно със семейството си, е закаран под конвой до [[Пристанище|пристанищния]] град [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]].<ref name="Manuel"/>
 
В Мексико Гарсия продължава да композира, но тъй като има протести срещу изпълненията на италиански, той се връща към писането на испански опери. В резултат се появяват оперите „Семирамида“ и ''„Xaira“'', която е завършена, но никога не се изпълнява в Мексико. Семейство Гарсия отплава за [[Бордо]] на 22 януари [[1829]]&nbsp; г. Предполага се, че по време на това пътуване той завършва своята последна и най-голяма опера ''„El Gitano Por Amor“'', която е започнал да композира още в Мексико. В Париж са публикувани някои откъси от нея, но за съжаление, самата опера никога не е изпълнявана на сцена.<ref name="Manuel"/> ▼
▲Посещението в Мексико им донася добри финансови успехи, но във Веракрус са нападнати и ограбени от [[Гангстер|бандити]]. Семейството загубва 6000 [[Щатски долар|долара]] в [[злато]], но всички остават живи и без никакви наранявания, само със спомените за изпитания страх.<ref name="Barbara">{{en икона}} [http://books.google.bg/books?id=zppg-I0Bw1UC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PR11#v=onepage&q&f=false Barbara Kendall-Davies - „The Life and Work of Pauline Viardot Garcia: The years of fame, 1836-1863"/Cambridge Scholars Press/2003/ISBN1904303277]</ref> Според [[легенда]]та, след като ги ограбват, негодниците принуждават Гарсия да пее. Той пее толкова добре, че силно ги впечатлява и те му връщат част от ограбеното.<ref name="Manuel"/>
 
▲В Мексико Гарсия продължава да композира, но тъй като има протести срещу изпълненията на италиански, той се връща към писането на испански опери. В резултат се появяват оперите „Семирамида“ и ''„Xaira“'', която е завършена, но никога не се изпълнява в Мексико. Семейство Гарсия отплава за [[Бордо]] на 22 януари [[1829]]&nbsp;г. Предполага се, че по време на това пътуване той завършва своята последна и най-голяма опера ''„El Gitano Por Amor“'', която е започнал да композира още в Мексико. В Париж са публикувани някои откъси от нея, но за съжаление, самата опера никога не е изпълнявана на сцена.<ref name="Manuel"/>
 
== Последни години, Париж (1829-1832 г.) ==
[[Картинка:Manuel garcia I.jpg|дясно|мини|250п|Мануел Гарсия на сцената]]
Завръщат се в Париж, където меломаните с нетърпение очакват и приветстват Мануел Гарсия. Появява се пред парижката публика в „Театър италиен“ в ролята на граф Алмавива на 24 септември [[1829]]&nbsp; г. Гласът му обаче вече е загубил блестящите си качества и е в сериозен упадък. Следващото му представяне, на 23 декември 1829 г. в „Дон Жуан“, е почти катастрофално и по време на спектакъла е заменен от [[Карло Дзукели]].<ref name="Manuel"/>
 
В парижкия „Театър италиен“ се случва така, че Мануел и дъщеря му Мария трябва да пеят заедно – той като Отело, а тя като Дездемона. Дълго време те не са се виждали и бащата е отказвал всякакви опити за помирение и помощ от Мария, въпреки че вече живее в сериозни финансови затруднения. Двамата изпълняват ролите си с вдъхновение и изключителна артистичност и тяхното помиряване става под аплодисментите на публиката.<ref name="Вelcanto"/>
 
Гарсия продължава да пее в „Театър италиен“ до март [[1830]]&nbsp; г. След това се оттегля и се отдава на преподавателска дейност и композиране. От време на време се включва в някои [[концерт]]и и изпълнения със свои [[студент]]и. Последното му появяване на сцената става в театър „Тиволи“ на 4 август [[1831]]&nbsp; г. в една студентска опера от граф ''Beramendi''.<ref name="Manuel"/>
 
Гарсия умира след кратко боледуване от белодробно възпаление на 10 юни [[1832]]&nbsp; г. Погребан е в Париж в гробището [[Пер Лашез]].<ref name="Manuel"/> След неговата смърт семейството се разделя. Синът му остава като музикален педагог и действащ баритон в Париж, а жена му и 11-годишната му дъщеря Полин заживяват при Мария, която се е установила с новия си съпруг в [[Белгия]].<ref name="Barbara"/>
 
== Творчество и влияние ==
 
Мануел Гарсия оставя сериозна следа в развитието на музиката като изключителен изпълнител и прекрасен преподавател. Можем само да си представим качествата на гласа му, съдейки за тях по партиите, които включва за себе си в оперите, композирани от него.<ref name="Manuel"/> Независимо от испанския си произход, той се превръща в образец на италианския теноров стил на пеене от началото на [[19 век]]. Типът на гласа му в Италия се нарича баритенор, тъй като характеристиката му е малко по-ниска от теноровата. Партиите, написани за него от Росини са малко по-високи от тези, написани за други баритенори като ''Андрея Ноцари'' и ''Доменико Донцели''. Според ''Paolo Scudo'' Гарсия е този, който пръв успява да изпълни "C от гърдите", а не ''Gilbert-Louis Duprez''. Той може да се справя и с чисто баритонови партии. Техниката му е фина и му позволява изключително виртуозно, плавно и бързо изпълнение на впечатляващо силни [[трели]]. В състояние е също да овладее [[фалцет]]ното си вокално изпълнение до такава степен, че в една от своите [[Тонадилия|тонадилии]] изпълнява и тенорови и [[сопран]]ови части.<ref name="Repertorio">{{en икона}} [http://repertorioditenorecronologico.blogspot.com/2010/07/1816-ecco-ridente-in-cielo-role-created.html Repertorio di tenore – Cronologico/1816, Ecco ridente in cielo -- role created by Manuel Garcia/July 31, 2010]</ref>
 
Line 109 ⟶ 104:
Значението на Гарсия като композитор, написал около 50 оперни произведения, не е уточнено и подлежи на проучване.<ref name="discos"/> Но големият брой негови партитури в [[архив]]ите във Франция, Испания, Италия и САЩ говорят за сериозен творчески път на композитор, който вероятно е много по-важен от неговите изяви като певец и педагог. Необходими са години работа, за да се проучат, анализират и тестват всичките му произведения. Особена трудност за съживяването на оперите му представлява намирането на певци, които могат да изпълнят изискванията на изключително трудното [[белканто]] в стила на Гарсия. Някои от последните [[експеримент]]и и проучвания са обещаващи и разкриват факта, че Гарсия не е просто още един имитатор на Росини, а уникален музикален гений с огромно разбиране за глас, [[Музикален стил|стил]] и [[драма]] - всичко, което е необходимо за един успешен оперен композитор.<ref name="Manuel"/>
 
Фигурите на Мануел Гарсия и неговите деца са обект на все по-голямо внимание от страна на музиколози, изпълнители и публика в Испания. Музиката му е все по-често присъства в оперните сезони и на концертните подиуми в страната, а произведенията му се проучват и възстановяват. През ноември [[2004]]&nbsp; г. в Кадис се провежда [[семинар]] на тема "Музиката и театърът по време на Мануел Гарсия", организиран от Центъра за музикална документация в [[Андалусия]] и Университета на Кадис.<ref name="libros">{{es икона}} [http://www.opusmusica.com/022/garcia.html Opus Musica/Revista de musica clasica/Aurelio Viribay - “Crítica de libros, Manuel García”/Febrero 2008]</ref>
 
Съвременният италиански тенор [[Ернесто Палачио]] и испанското мецосопрано [[Тереза Берганца]] правят записи с песни на Гарсия, които имат голям успех. [[Марк Тъкър]] също прави запис - на едно много добро представяне на операта ''„El poeta calculista“''. Двуактната опера-буфа „Дон Кихот“ има премиера в Севиля на 7 април [[2007]]&nbsp; г. На 3 януари [[2008]]&nbsp; г. отново в Севиля е изпълнена в концертна версия операта му ''„La Mort Du Тасе“'', чието звучене е много „по-френско“.<ref name="Manuel"/>
 
На 7 април [[2005]]&nbsp; г. в ''Wake Forest University'' в [[Северна Каролина]] е представена премиерно операта на Гарсия „Необитаемият остров“ ''(L'isola disabitata)'', писана през [[1831]]&nbsp; г. за неговите ученици. Произведението е посрещнато изключително добре и с нестихващи аплодисменти. Драматичното действие и музиката са признати за достойни да влязат в оперните репертоари през [[21 век]].<ref name="Manuel"/>
 
== Характерни роли и участия в някои премиери<ref name="Repertorio"/> ==
Line 235 ⟶ 230:
[[Категория:Испански композитори]]
[[Категория:Испански оперни певци]]
[[Категория:Личности (Севиля)]]
 
[[ca:Manuel García]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мануел_Гарсия_(баща)“.