Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 18:
 
===Във ВМОРО===
Включва се сред първите в дейността на щипския комитет на ВМОРО, вербуван от [[Даме Груев]]. Като доверен куриер на [[Гоце Делчев]] му е препоръчан от неговия съратник [[Прилеп (град)|прилепчанеца]] [[Тодор Станков]]. Една от първите задачи, които Андон Стоянов изпълнява през лятото на 1895 година е да се срещне с авантюриста [[Александър Чакъров (Щип)|Александър Чакъров]] и четата му във Винишко и от името на Гоце Делчев да го разубеди от намерението му да вдига въстание с 40 души. От края на 1895 година заедно с останалото оръжие, литература и кореспонденция той започва да пренася за комитетите и бомби, чийто главен производител в този период е [[Наум Тюфекчиев]] в София. На 7 април 1896 година на влизане в [[Битоля]] до храма „Света Неделя“, Андон Стоянов е заловен от турските власти, пренасяйки бомби, револвери и муниции, предадени му в Щип на 3 април от Тодор Станков. Подложен е на най-жестоки изтезания в продължение на месеци, но не издава никого. Въпреки това, от откритото у него шифровано писмо, адресирано „до Аврам Моше, Битоля“, властите заподозират съществуването на организация. Започва поредица от арести по маршрута на Доне Стоянов при това му пътуване- в Битолско, Прилепско, Щипско- само по подозрение. Това дава възможност на Гоце Делчев да се върне в Щип от планирано пътуване до СофияБългария, настигнат и известен от куриера [[Спиро Келеманов]]. Разпитван първоначално от щипския каймакамин, а след месец и в Скопие, Делчев е освободен при условие да напусне Щип, а Тодор Станков - тогава негов колега и съквартирант - не е дори заподозрян. След близо година следствие Доне Тошев е осъден на 101 години затвор в пранги, намален по-късно на 15 години. За неговата скромност и непоколебима твърдост свидетелстват
 
[[Гьорче Петров]]:
Ред 36:
Геройството на Дончо Щипянчето е възпято от благодарните битолчани в популярна революционна песен. Описано е и от [[Пейо Яворов]], с когото са се познавали, както и от [[Димитър Талев]], черпил сведения от жена му Катерина. Например името на нейната майка е Ния (Агния), Спиро Келеманов е прототип на обущаря Коле, придружавал Гоце Делчев до София и пр. В знак на уважение към личността на Доне Тошев, в романа си „Илинден“ писателят прави изключението да го опише напълно документално и под истинското му име.
 
В затвора е подкрепян от [[Йордан Гавазов]] и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]], с които извършват покушението над сърбоманина [[Мицко Кръстев]], заради което прекарва нови 3 месеца в „долапа“ с размери метър на метър на метър и 50. Помощ им оказва и [[Димитър Лимончев]], секретар на българското търговско агентство в Битоля, както и агентът [[Никола Стойчев ]]. Амнистиран е като българин заедно с други 9 затворници по повод на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] на 20 октомври стар стил 1897 година. Излиза от затвора три дни по-късно и се завръща в Щип. Търсен отново от властите, след няколко седмици се прехвърля през границата в [[Кюстендил]], последван след няколко месеца от цялото си семейство - съпругата, сина Панчо, втората жена на баща му, брат му и сестра му. Първородното му дете Софка умира, докато е в затвора. Десетина години живеят в къщата на баба [[Дона Ковачева]], базата на Гоце Делчев в Кюстендил, където се раждат и 4 от децата му - Крум, Цвета, Елена (1908-1986), Надежда (1906-1953). Продължава революционната си дейност и занаята на пренасяне на товари с коне. След смъртта на Даме Груев е последовател на [[Христо Матов]] и [[Тодор Александров]]. Активен e във ВМРО до началото на 1922 година, когато здравето му се влошава окончателно.
 
Андон Стоянов умира на 15 април 1931 година в Кюстендил. На неговото погребение последният му жив другар от първите дни на Организацията [[Тодор Станков|Тодор Станков]] поднася венец с надписа: „На [[Гай Муций Сцевола]]!“ Един“Един от синовете на Андон Стоянов Тошев е деецът на десницата на ВМРО [[Панчо Тошев]] - депутат от [[Македонска парламентарна група|Македонската парламентарната група]] в XXIII ОНС (1931–1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония.<ref><sup>3</sup>[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 - Димитър Тюлеков]</ref> Другият му син - Крум Андонов Тошев (1899-1965) е активист на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]] през 20-те години, а дъщерята Цвета Андонова Тошева - Иванова (1902-1985) - на [[Македонски женски съюз|Македонския женски съюз]] до [[Деветнадесетомайски преврат|преврата]] на 19 май 1934. По време на комунистическия режим след 9 септември 1944 Крум Андонов Тошев и синът му Антон Крумов Тошев (1930-1978) са политически затворници.
 
== Външни препратки ==